It always makes sense

Тайната

Гледната точка на Мегън

-Преди 3 години баща ми остави мен и майка ми.Трябваше да се оправяме сами, затова започнах да работя като сервитьор.Покрай тази работа се запознах с нови хора и единият от тях беше Лолгън той също работеше там.Бях доста изморен от работата и ученето понякога дори не ходех на училище.С Лолгън се събирахме вечер след работа, за да си отпочинем.Пиехме по една, две чаши най-много, но на мен в един момент ми дойде в повече напрежението и реших да започна да пия повече.След известно време вече бях зависим от алкохола, никой не знаеше за това освен Джейк.Той разбира се се опитваше да ми помогне, но аз както винаги не го слушах.Уволнихаме от работа, майка ми разбра за всичко и ме изпрати в клиника.Бях там около 1 месец, когато излязох не бях съвсем излекуван.След това срещнах Аманда тя беше през цялото време до мен и ми помогна да го преодолея.Тогава бях спрял да пия изобщо, докато не ми разби сърцето тогава отново започнах, но вече можех да се контролирам.
-Това, че си успял да го преодолееш доказва колко си силен.Ник, можеше да ми кажеш за това още в началото-хванах ръката му.
-Страхувах се, че можеш да  промениш мнението си за мен.
-Не се тревожа за това какъв си бил преди да се срещнем.Харесвам и винаги ще харесвам този Ник.Става ли повече да нямаме тайни един от друг?
-Да, става.
-А, сега нека влезем в час защото класната ще ни убие най-вероятно.

След часовете нямах търпение да се прибера, но пък от една страна исках и да бъда с Ник.Привързах се доста към него и не знам дали това е хубаво или пък е лошо.Може би е по-малко и от двете.Мислих доста време и не успях да намеря някаква причина поради, която Итън да иска да говори с мен.Не разбирах какво му става, само преди няколко месеца дори не ме поглеждаше, а сега говори с мен.
-Изглеждаш доста разсеяна днес.
-Няма как да бъда концентрирана, когато ти си облечен така-оправях раницата си.
-Моля ви, тези разговори ги водете някъде другаде-измърмори Джейк отзад.
-Затваряй си устата разваляш момента!
-Ще се видим вкъщи-излезе от стаята.
-За жалост трябва да тръгвам, но ще се видим по-късно-целунаме и тръгна.
Аз също излезнах от стаята и тръгнах да се прибирам.Слизах по стълбите и видях Райли да седи сама на една от пейките в двора.Реших да се отбия да я видя.
-Какво правиш?-седнах до нея.
-Мисля, че трябва да поговорим-изглеждаше замислена.
-Какво има?
-Напоследък доста често с Еди се караме и се отблъскваме.
-Аз и Ник също се караме, но след това всичко е наред.
-При нас нещата са различни.Може би избързахме все пак нещата се случиха прекалено бързо.Обичам го и най-вероятно винаги ще го обичам, но май трябва да си дадем малко време не знам-очите ѝ се насълзиха.
-Прекалено объркана си в момента.Райли ти не си такава аз съм тази, която не спира да мисли за някакви глупости, а ти си тази, която ме успокоява.Ако толкова много искаш да си дадете време тогава го направи, но първо си помисли добре дали наистина искаш това.
-Така е прекалено объркана съм в момента.По-добре да се прибера и да реша какво ще правя.Благодаря ти, Мегън ти си страхотна приятелка-прегърнаме.
-Ти също.

Най-накрая успях да се прибера след странният ден в училище.
-Мамо-извиках, когато влезнах вътре.
Обърнах се, видях Рик и се уплаших доста.
-Извинявай, Мегън не исках да те уплаша.
-Няма нищо всичко е наред.Ти какво правиш тук?
-Ами чаках подходящ момент да ти кажа, че с майка ти се срещаме.Надявам се да нямаш нищо против.
-Нямам разбира се тя заслужава да бъде щастлива.
-Мила, виждам, че си се прибрала-появи се тя.
-Да.
-Би ли дошла в кухнята да поговорим?
-Идвам.
-Трябва да ти кажа нещо.
-Няма нужда Рик вече ми каза.
-Помня, че като беше малка харесваше Рик.
-И сега го харесвам.Мамо не се притеснявай радвам се за това.
-Аз също се радвам, мила-усмихна се.
Докато с майка ми си говорихме чух на вратата да се звънни тръгнах да отварям, но Рик беше по-бърз от мен.
-Кои сте вие?
-Той е най-добрият приятел на Мегън, а аз съм гаджето ѝ.Ти пък кой си?-чух гласа на Ник.
-Момчета влизайте-трябваше да се намеся.
-Рик това са Ник и Еди.
-Приятно ми е-каза им.
-И на нас-отговори Еди и влезе в хола.
Трябваше да говоря с Еди за Райли.И двамата са ми приятели не мога да ги оставя да съсипят това, което имат.
-Какъв е този Рик?
-Той е новият приятел на майка ми.
-Как се чувстваш?
-Чувствам се добре радвам се за нея.
-Тогава защо изглеждаш тъжна?
-Заради Райли и Еди е.Райли си мисли, че трябва да си дадат малко време защото не се разбират.Ник, трябва да говоря с него.
-Добре, ти говори с него, а аз ще си поговоря с тайнственият приятел на майка ти.
С Ник влезнахме в хола, аз отидох и седнах до Еди личеше си, че няма настроение.
-Трябва да поговорим.
-За какво?
-За теб и Райли.
-Не, мисля, че има за какво да говорим.Тя иска да не се виждаме известно време.
-Ами ти това ли искаш?
-Не, разбира се обичам я.
-Тогава защо не направиш нещо?Тя е объркана не знае какво да направи.Не я оставяй да взима погрешни решения.Ако Ник не беше толкова упорит и не се опитваше да направи нещо в момента нямаше да сме заедно.Сега вместо да висиш тук и да страдаш отиди при нея и ѝ влей малко акъл в главата!
-Права си трябва да отида и да оправя нещата.
-Да.
-По-късно ще ти кажа какво е станало.
-Добре-прегърнаме и излезна.
-Ти си добра приятелка-Ник седна до мен.
-Може би е така-облегнах главата си на рамото му.
Докато си седяхме телефонът му изведнъж звънна и излезе да говори.

Гледната точка на Ник

-Каза ли ѝ вече?
-Не, не съм.
-А, кога ще го направиш?
-Скоро днес няма как да стане.
-Казах ти, че ако се привържеш към нея ще бъде по-трудно.
-Знам, Джейк знам.
Стоях и просто я гледах.Тя е всичко, което някога съм искал.Бях дошъл, за да я видя и да ѝ кажа какво се случва, но ще го оставя за друг ден.