Неочакван обрат

67. Домът на Тони

Самолета кацна и с момчетата се прибрахме в Роузвилидж на моторите. Слънцето тамън изгряваше, когато Итън паркира пред къщата на Тони.

– Сигурна ли си, че не искаш да те закарам у вас? - пита той, докато аз си свалях каската и поклатих глава.

– Не. И без това майка ми мисли, че съм тук. - отговорих  с усмивка - Ще се видим вдругиден в училище. - казах и той потегли. С Лукас се бяхме разделили още на летището. Твърдеше, че има някаква работа някъде. Както и да е, доближих се леко до къщата, взех една пръчка и я метнах по прозореца - Тони! - извиках тихо, но не получих отговор - Антония! - пробвах пак, но нищо. Огледах се и като се уверих, че съм сама на улицата, направих един голям вампирски скок и се озовах на покрива. Прозореца беше съвсем леко открехнат отдолу, но ми стигаше, за да си промуша пръстите и да вляза. Леглото на приятелката ми беше отрупано с разни тетрадки и гримоари, но от нея нямаше следа - Къде ли е в пет сутринта? - зачудих се тихо и излязох от стаята и. Отидох до банята, но тя беше празна. Слязох по стълбите на първия етаж и заварих Тони и брат и заспали на кухненския плот с една бутилка вино търкаляща се до тях - Сериозно ли? - питах и разтръсках приятелката ми леко. Тя надигна глава и отвори леко очи.

– Имаше парти. - отговори тя и пак се пльосна на плота.

– Четвърти януари е! Какво парти? - питах объркана и Тони се изправи и отиде до каната за кафе.

– Майка ми имаше рожден ден вчера. - каза тя с тъга в гласа и и си сипа чаша кафе - Искаш ли? - пита и аз поклатих глава.

– Извинявай. Не знаех. Добре ли си? - Тони се обърна към мен и се подпря на плота, отпивайки от горещото кафе, което миришеше твърде силно за моето свръх обоняние.

– Да. Бях малка като тя почина. - отвърна Тони - Почти не я помня. - отвърна тя, отпивайки още от напитката си - Мммм. - каза тя изведнъж и преглътна бързо - Трябва да ти покажа нещо! - каза тя оставяйки чашата на плота и ме задърпа към стаята си на втория етаж - Вчера докато те чаках да ми отговориш на обажданията, което между другото ти така и не направи...

– Зейн ми счупи телефона. - прекъснах я бързо с моя отговор.

– Разрових се в гримоарите от майка ми, както и някои, които Итън ми даде и няма да повярваш какво намерих. - каза тя обръщайки един голям кафяв гримоар към мен.