Lost in Japan

1🗼

- Да, Дойонги, не се безпокой! - каза Тейонг и завъртя с досада очи - Пристигнах! Жив и здрав съм! Сега ще си намеря хотела и ще се наспя. Утре сутринта пак ще се чуем!

- ААА, НЯМА ТАКИВА! - Кресна момчето от другата страна на линията. - КАТО СИ НАМЕРИШ ХОТЕЛА, ДА МИ СЕ ОБАДИШ, ЧЕ ИНАЧЕ...

Преди да успее да довърши, Тейонг затвори телефона и взе куфара си. Преди да тръгне по улиците на Токио, отвори картата на телефона си и въведе данните на хотела.

- Значиии... Сега... Наляво! - изкоментира той и тръгна да върви, като отделяше поглед от телефона си, само за да провери дали е на правилния път.

Момчето зави два пъти надясно, наляво, при първата отсечка, после пак наляво и стигна до един ресторант. Огледа се, но наоколо нямаше и следа от хотела, а сега дори и не знаеше как да се върне на летището. Единствения вариант остава да звънне на "гаджето" си, който обаче не му вдигна.

"Така ли ще свърша?!" Помисли си той "Сам и в чужда държава?! Къде по дяволите ми беше умът? Не биваше да идвам! Ако Тен искаше да ме види щеше да ми пише, да ме повика и да ме вземе от летището!"

Момчето отново заби поглед в телефона и почна да върви. Докато гледаше картата си се сблъсква с някой и падна на земята. Брюнетът се изправи, поизтупа се и се поклони на японеца срещу него, който направи същото и продължи да говори по телефона.

Преди да тръгне, Тейонг реши, че няма да е зле да помоли за малко помощ. Все пак е нов, а този човек може да знае къде се намира хотела.

- Ъм... Извинете! - каза той, след което се замисли - Не, не... Ъм... Как беше на японски?! Ох, загубен съм! - той отвори речника си на телефона и започна да търси нещо.

Това не остана незабелязано от непознатия, който се засмя леко, каза нещо на японски на човека, с когото говореше и затвори телефона, след това се обърна към Тейонг и заговори на перфектен корейски:

- Мога ли да Ви помогна?

- А, Вие говорите корейски? - учуди се Тейонг, а след като другото момче му кимна, той продължи да говори - Изгубих се! Трябва ми помощ! - след това показа екрана на телефона си на непознатия. - Трябва да стигна до този хотел!

- О, той е наблизо! - каза му японецът, а после погледна в телефона си - Виж, имам малко време, мога да те заведа! На 15 минути от тук е!