В последния ден от зимната ваканция, слънцето изгря късно, а навън се сипеше лек сняг. Алекс стана на обяд, взе си един топъл душ и се преоблече със светли дънки, широка бяла тениска, дълга почти до коленете и и си обу черните ботита, които отиваха с детайлите по блузата и. Тя си взе закуската, представляваща кръв в бутилка и след като я изпи, влезе отново в банята, изми си зъбите и си оправи грима и косата. Накъдри я леко и слезе на първия етаж.
– Излизам! - извиках, тръгнала към вратата и майка ми дотича от хола и ми подаде палтото ми.
– Студено е! Чак сняг вали! - каза тя и аз врътнах очи и приех палтото - Няма ли да закусиш нещо?
– Не. Ще ям у Тони! - отговорих и излязох през входната врата. Истината бе, че не отивах при Тони. Трябваше спешно да говоря с Итън по повод заклинанието за анти-вампиризъм, както ме помоли Тони вчера. Потеглих към гората, но пътя беше доста неприятен заради снега, който бе навалял. В далечината видях колибата и забързах крачка натам. Дървената врата беше отворена, което ми се стори доста странно. Влязох, затваряйки вратата след мен и се огледах внимателно - Итън? - прошепнах, знаейки, че той щеше да ме чуе със свръх слуха си, но така и не получих отговор. В хола и кухнята нямаше никой, затова надникнах в стаята на Зейн, но и там беше празно. Слязох в мазето и забелязах приятеля ми да лежи в безсъзнание в средата на стаята - Итън! - извиках тихо и се затичах към него. Кожата му не беше сива, което значеше, че все още е жив. Поставих два пръста на врата му, за да му проверя пулса, но него го нямаше. Изведнъж чух силен звук откъм складовото отделение, където се намираше килията с вампири, и се изправих бързо. Метнах си палтото на пода и се запътих натам с бавни крачки, ослушвайки се за всякакви звуци и долових говор.
– ... А малката си мислеше, че може да те укрива вечно. - засмя се някакъв мъж.
– Момичето е опасно. Не я подценявай. Все пак кръвта на сина ми я превърна във вампир. - отговори бащата на Зейн и тогава нахлух в стаята. Трима вампира се мъчеха да отворят решетката обвита с върбинка, а затворниците ни ги чакаха нетърпеливо.
– Хей! - извика единия като ме видя и тримата се обърнаха към мен. Един от тях се опита да ме ритне, но аз избягах удара успешно. Друг замахна с юмрук към главата ми, но тъй като бях ниска, избегнах и него без проблем. Третия обаче се промъкна зад мен докато се бих с другите двама и ми хвана ръцете здраво зад гърба ми.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
