Деца на съдбата

Глава 1

-Изтощена съм! - измрънках докато се пльосвах на леглото си, готова да заспя на момента.

Беше три часа сутринта, а аз редактирах новото си YouTube видео. Бях готова да заспя на място. Толкова дълго се мъчих с тази проклета песен! Най-накрая беше качена и можех да си почина известно време.

Станах, за да се преоблека в пижамата си и в същото време, кучето ми Баяр влезе в стаята. Той е черна смеска между немска овчарка и някаква друга вълча порода, която така и не разбрах. Взех си го, след като най-добрият ми приятел, Ивайло, почина преди две години след като го блъснаха с кола. Кучето на Ивайло, Кели, която беше немска овчарка имаше малки. Родителите му ми дадоха да си избера едно, като подарък. Видях малката черна топка косми и се влюбих на момента. Сега, две години по-късно, тази някогашна малка топка косми е огромно куче-вълк с пронизващи зелени очи. Любимото ми живо същество, наравно с родителите ми и двамата ми братя.

Вече се бях облякла и седнала на ръба на леглото, когато той се приближи до мен и постави голямата си лапа на коляното ми. Погалих го нежно по главата и го почесах зад ухото.

-Знам приятел, знам. Късно е. Лягам си. Утре като стана ще излезем да потичаме в Морската Градина, съгласен? - попитах го аз, сякаш очаквах някакъв отговор.

Той ме погледна разбиращо и си легна до леглото ми. Последвах примера му и се излегнах хубаво назад. Завих се с меката си завивка, прегърнах една от възглавниците си и заспах веднага. Пренесох се в сън.

"Тъмно е. Луната е единствения източник на светлина. В гората съм. Студено е. Вървя бавно по път, който не познавам. Чувам шепота на вятъра, който се носи и духа в лицето ми. Изгубена съм. Не зная нито на къде вървя, нито до къде ще стигна. Гората изглежда безкрайна. Имам усещането, че не съм сама. Усещам изгарящата следа от нечий поглед по тила си.

Изведнъж покрай мен минава ярка светлина. Прилича на искрящ силует. Спира, сякаш очаквайки реакция от моята страна. Щом не получава такава, продължава напред, малко по-бавно. Изглежда сякаш върви. Забързвам след искрата.

-Чакай! - провиквам се след светлината. Тя не спира - Изчакай ме! Какво си ти?

Питам аз, но отговор не получавам.

-Кой си ти? - питам аз.

Светлината спира рязко и сякаш обръща глава към мен.