Ready...Set...GO!

Ти си кръгъл идиот, Ким Техьонг!

/От името на Техьонг/

Когато завърших гимназия бях млад, зелен и пълен с мечти. Нямате си и на представа колко бях щастлив, когато получих писмото за прием в полицейската академия. Мислех, че в тази професия ще има повече преследвания, експлозии и по-малко глупави случай. Когато, обаче, получих тъй желаният екшън, аз и моите партньори оплескахме нещата. Преди да започнем нека да ви разкажа какво всъщност се случи.

Аз, Намджун и Джимин трябваше да патрулираме в един от кварталите. Бяхме паркирали пред една банка и умирахме от скука.

Парк Джимин седеше зад волана, той бе дошъл от Корея преди месец и още изпитваше трудности с английския. Държеше един разговорен речник и повтаряше думите. Намджун седеше отстрани и го поправяше когато кажеше някоя глупост, а аз се бях излегнал на задната седалка и си играех с пистолета. Беше доста скучен и горещ ден.

-Наду ми главата с твоите английски думи!- измрънка Намджун, а Джимин сключи вежди

-Аз не съм гледал сериали нонстоп, за да го науча. Имах си социален живот!

-Ей и аз си имах социален живот!- Намджун окори очи и скръсти ръце

-Имал си...- измрънка Джимин и продължи да си повтаря думите на глас.

-Ей, Джуни- казах аз и се приближих до седалката на момчето- Можеш ли да познаеш колко патрона има в барабана?- подсмихнха се и му подадох оръжието

-Ще те оставя без пари, шефе!- подсмихна се

-На бас на 100 долара, че няма да познаеш!- Намджун подържа оръжието в ръце, преметна го няколко пъти и отново ми го подаде.

-Три!- каза той, а аз се изненадах. Как позна?

-Ама...не си сигурен нали? Помисли пак не бързай!

-Сигурен съм!- отвори барабана и ми показа патроните. Мамка му.- Така или иначе няма да ми дадеш парите!- повдигна рамене и ми подаде пистолета. 

-Как така? Искаш да кажеш, че аз не си плащам? Джимин, чу ли го, каза че не си плащам! Кога не съм си плащал? Ким Техьонг винаги си плаща!- Намджун завъртя очи 

-Стига си се палил толкова!

-Стига си се палил така ли? Баща ми не ме обиждал така! Винаги си плащам когато падна на бас! Отиваме сега до банката, тегля пари и ти се изплащам до стотинка. Аз съм мъж на честта!- няма да позволя на този дългоуч да накарнява така мъжкото ми его. Аз съм човек, който държи на думата си.- Хайде излизайте от колата! Бързо! Отиваме до банката!- двете момчета се спогледаха и решиха да ме последват. Слязохме от колата и влязохме в банката. Вътре имаше няколко човека и всички ни гледаха много странно. Какво, да не би да не са виждали човек в униформа? Докато аз теглех парите, жената зад гишето мяташе едни погледи на Намджун и двамата безсрамно флиртуваха. Човек да не можа да си изтегли пари! Взех парите и се приближих до момчетата.