It always makes sense

Грешката

Алармата звънна и трябваше да ставаме.
-Райли ставай-бутнах я леко.
Тя се стресна и падна от леглото.
-Какво става?!-попита щом отлепи лицето си от пода.
Не можех да удържа смеха си.Отстрани може и да изглежда  смешно, но когато аз паднах не беше въобще смешно.
-Няма ли да станеш от земята?
-Не, тук ми е добре.
-Щом се върна ще се надявам да си станала.
Тя не каза нищо, а просто вдигна палеца си.
Бих казала, че вчера си прекарахме доста добре играхме на игри, говорихме си и ядохме.

След доста пришпорване най-накрая успяхме да излезем.Стигнахме учудващо бързо до училище.Щом влезнах в стаята веднага забелязах, че тримата идиоти ги нямаше.Звъннах на Ник, за да разбера какво става, но както ѝ очаквах той не ми вдигна.Нямах номера на Джейк, затова звъннах направо на Еди.Мислех, че той поне може да вдигне, но грешах.Защо ли въобще се учудвам от цялото това нещо?
Часа започна, но аз въобще не слушах госпожата.Нямах търпение да свърши, за да отида при Райли.Ами, ако им се е случило нещо?Този въпрос не спираше да ме измъчва.

-Райли-влезнах в стаята ѝ.
Нея я нямаше, имаше само трима човека единият от които е Итън.Излезнах бързо с надеждата, че няма да ме последва.
-Мегън!-извика.
Изтича след мен и хвана ръката ми.Опитах се да отдръпна ръката си, но ме държеше здраво.
-Итън, казах ти да ме оставиш.
-Миналият път аз те слушах, сега ти ще ме слушаш.
-Сега не е момента.
-Никога няма да дойде момента Мегън!Беше права през всички тези години знаех, че ме харесваш, но аз не те харесвах.
-Ако си искал да ми кажеш това, не се притеснявай вече го знаех!-въпреки, че вече не го харесвах това не означаваше, че не ме болеше да чуя това.
-Беше права и затова, че откакто Ник се появи те забелязах.По дяволите, Мегън не знам какво ми правиш, но ме побъркваш.Знам, че е страшно глупаво да ти казвам тези неща предвид факта, че те отблъсквах толкова време, но....
Винаги съм си мечтаела да чуя това.И, ако Ник не се беше появил в живота ми може би щях да бъда щастлива или дори да се разплача от радост, но сега всичко е различно и щом го погледна виждам само цялата болка, която ми е причинил.
-Трябва да намеря Ник-казах и отместих ръката му от моята.
Тръгнах надолу по стълбите и видях Райли да се качва.Осъзнах, че ако ѝ разкажа за излизате им може би ще си помисли, че се опитваме да ги съберем отново.Не искам да крия нищо от нея.
-Трябва да поговорим.

-Мегън, не се притеснявай те са добре-каза и сложи ръката си на рамото ми.
-Ти не си ли ядосана или нещо такова?
-Не, защо трябва да съм ядосана?
-Не знам мислех си, че ако ти кажа ще си помислиш, че се опитваме да ви съберем отново.
-Да, мисля си го, но това не означава, че трябва да съм ядосана.
-Добре поне няма да се притеснявам затова вече.
-Виж, ако са се напили няма да се появят в училище.
-Да, но сме тук, кукло-чух гласа на Ник.
Обърнах се и тръгнах към него.Нямаше да му се размине.
-Защо по дяволите.....-сложи ръката си на кръста ми и ме целуна.Никога не ме оставя да се доизкажа.
-И преди да попиташ не, не съм пиян.
-Радвам се, че е така, но къде е Ейдриън.
-Ще поговорим по-късно за това-каза Джейк и погледна към Райли.
-Е, хайде да влизаме в час-каза Ник и ме подбутна към стаята.
-Ще се видим после, Мегън-Райли ме прегърна и се качи към стаята си.
-Е, кой от двамата ще ми каже какво е станало?
-Ти или аз?-попита Джейк.
-Не знам малко ме е страх с теб е по-мила.
-Момчета тук съм!
-Ейдриън се напи и.....
-И се заби с барманката-довърши Ник.
-Какво!?Защо си му позволил да се напие?
-Защото имаше нужда, а и защото, когато е пиян си казва всичко.
-Какво ти каза?
-Райли му липсва.Всъщност въобще не е добре преструва се заради теб.Нали не повярва, че наистина е добре след това?
-Не, разбира се, но можеше да сподели с мен.
-Той не иска да знаеш, затова ще се правиш, че не знаеш нищо.
-Добре.

Ще се правя, че не знам нищо колкото и да е трудно.Ще се справя някак.Може би и Райли се преструва, че всичко е наред въпреки, че всички знаем, че не е.
Часовете свършиха, а аз исках да се прибера по-бързо, за да видя Еди.
-Ще позабавиш ли малко крачката?
-О, да съжалявам.
-Разбирам, че доброто в теб прелива и искаш да помагаш на всички, но го карай малко по-спокойно.
-Прав си, понякога дори виждам доброто в хора, в които не трябва.Ник, когато си се влюбил в Аманда тя не е била такава, нали?
-Не, тя беше като теб, а и все още е като теб държи се ужасно, за да прикрие истинската си същност.
-О, значи аз се държа ужасно така ли?
-Понякога-засмяхме се и двамата.

Мислех, че Еди си е вкъщи, но той не би завел у тях някакво непознато момиче, но понеже Ник и Джейк са добродушни хора са му отстъпили къщата им.Само колко са мили.
-Имам най-милото гадже-влезнахме вътре.
-О, моля те ще се изчервя-забавляваше се Ник.
-Ще видим дали ще ти бъде толкова забавно, ако са отишли в стаята ти.
-Само не и в моята стая-изтича по-стълбите.
Нямаше как да се кача горе, затова отидох до кухнята да си взема нещо за пиене.
-Еди.
-Мегън-беше доста изненадан да ме види.
-Добре ли си?
-Да кажем, че пиенето ми дойде в повече-усмихна се.
-Ейдриън, кажи на приятелката ти да става от леглото ми.Може да си вземете чаршафи те и матрака-влезе Ник.
-Вчера направих грешка.Няма да се повтори-погледна към мен.
-Сигурна съм.
-Ще ѝ кажа да си ходи.Ник ти имаш повече опит в разкарването на момичета за една вечер може направо ти да ѝ го кажеш.
-Не, предпочитам да оставя тази възможност на начинаещите.
-Ужасни сте и двамата-засмях се.
Докато се забавлявах на глупостите на Ник и Еди, някой звънна да вратата.Ник се беше качил горе, а Джейк го нямаше затова реших да отворя аз.
-Сериозно ли, отново ли ти?
-Здравей и на теб-усмихна ми се.