𝙎𝙀𝙓 𝙈𝘼𝙉𝙄𝘼 (𝒱𝓀ℴℴ𝓀)(временно спряна)

❌12❌

Техьонг: Нали познаваш Глен Джейкъбс? Къде живее?
Сънми: В гаража на родителите си. Пълен е с барбаронски столове.
Техьонг: Къде живее?
Сънми: Не си спомням точно...мен постоямно ме карат в нечия къща.- в този момент Техьонг получи съобщение.

From Jackson:
Вечеря в 19 часа.

Техьонг: Ако беше момче какво би облякъл за първата си среща с родителите на гаджето си?
Сънми: При всички положения не се обличай в твоя стил, освен ако не искаш да те помислят за сатанист. От личен опит ти го казвам. Първото впечатление е най-важно.

-Хосок, не може да излизаш така. Преоблечи се.
Хосок: Татко всичко е наред, това е просто костюм. Джънкук също ще носи костюм. Всяка година правим така.
-Не може да се разхождаш с тези дрехи просто ей така.
Хосок: До после, тате.
Когато Хосок имаше рожден ден той и Кук се обличаха в разни костюми и така пресъздаваха косплей на любомите си изпълнители или герои. В мястото, където те живееха това не се възприемаше добре от хората, но на тях не им дремеше особенно много.

Джаксън: Еха...изглеждаш различно.
Техьонг: Положих огромни усилия.- Техьонг наистина изглеждаше по-различно от начина по който се обличаше по принцип. Този път стила му беше vintage и това никак не му харесваше.
Джаксън: Изглеждаш страхотно.- хвана го за ръката и влязоха в къщата, където видяха родителите на Джаксън, които бяха само две жени.- Хора. Това е Техьонг.
-Здравей~
Техьонг: Здравейте.
-Добре дошъл. Приготвихме суши. Точно осъзнах, че в него има миди. Нали не си алергичен?
Техьонг: Не съм.
-Радваме се да се запознаем с теб.
Техьонг: Аз също...ъм, донесох вино.
-Джаксън не пие.
-Може този път да пийне съвсем малко, нали?
-Ще видим...

-Приближаваше ли се до океана започваше да плаче. Толкова се плашеше от водата, че не си взимаше дори вана.
Джаксън: Мамо, не се страхувах ваната!
-Напротив.
Джалсън: Нужно ли е да казвате тези неща?
-Вече дори не можем да те извадим от водата. Просто не мислехме, че ще може да имаме бебе, така че...Джаксън е нашето чудо.
Джаксън: Мамо...
-Добре де, спирам. А твоите родители, Техьонг? С какво се занимават?
Техьонг: Счетоводители.
-О, така ли? Супер. Ние тъкмо говорехме как ни трябва счетоводител. Може да се колсултираме с тях.
Техьонг: Те работят от вкъщи...и живеят в Япония. Работят с международни клиенти.- погледна към Джаксън.- Къде е тоалетната?
Джаксън: Използвай моята, на горния етаж, вратата направо.
Техьонг само кимна и се запъти натам. Щом влезе в стаята видя купища трофеи, седеещи на рафовете и дипломи, които бяха наредени на стената. По някои равтофе имаше снимки на него и майките му. Нещо, за което Техьонг само си мечтаеше. Нямаше перфектното семейство и перфектния живот, както го описа пред родителите на Джаксън. Боеше се, че тези хора, живеещи в лукс ще се стреснат щом чуят неговата история. Преди да изпадне в още по-големи размисли за живота си телефона му извъня, а той леко се усмихна и веднага вдигна:
-Какво има, заек?
-Том излъга. Има телефон.
-Знаех си...лъжливо копеле.
-Почакай....
-Какво става?
-Метна си телефона в реката. Малкото копеленце се отърва от доказателството.
-Изправи се срещу него.
-Ще си изпусна автобуса.
-Кук, ако не направиш нещо ще му се размине.
-Не мога, трябва да вървя.
-Къде си?
-Мостът "Клейхил".
-Близо е до спирката, говори с него. Утре вече ще бъде късно. Разчитам на теб.- след тези думи Техьонг затвори и слезе долу, но се скри, така че никой да не го види.
Джаксън:Вече го виждах как се приближава отдясно, но се справих. Сякаш си навехнах рамото, но си заслужаваше.
-Много се гордеем с теб. Дано Техьонг не се е изгубил.
Джаксън: Ще отида да го проверя.
Точно в този момент Джаксън видя как Техьонг бързо и безшумно се промъква към входната врата и напуска апартамента.

-Джънгкук? Защо си облечен така? Плашиш ме.
Джънгкук: Аз съм Берлин.
-Не знам какви е това.
Джънгкук: От един култов филм, както и да е. Защо изхвърли телефона си в храстите? Каза, че нямаш телефон.
-Добре де, излъгах. Знам, че изглежда кофти, затова измислих онова с Глен. Честна дума не съм изпратил снимката на всички. Пратих я само на един, които не вярваше, че правих секс с Рико.
Джънгкук: Това не е извинение. На кого я прати?
-Единствено на Кайл.- в този момент телефона на Кук звънна.
-Къде си?
-Сега идвам.- остави Том сам и се затича към автобусната спирка.
-Дано успееш да се телепортираш, защото автобуса е почти при мен.
-Просто им кажи да изчакат една минута.
Хосок се качи в автобуса и помоли шофьора да изчака малко, но той вместо да му направи услуга веднаха затвори вратите и тръгна.
-Ще хвана следващия. Извинявай, човече...
Момчето седна на спирката, за да си отпочине от спринта, който бе ударил:
Техьонг: Къде е Том?
Джънгкук: Изглеждаш страмно.
Техьонг: Ти пък защо си се облякъл така?
Джънгкук: Трябваше да гледам един филм, заедно с Хоби, но си изпуснах автобуса. Благодаря за което.
Техьонг: Защо вината да е моя?
Джънгкук: Накара ме да гоня Том.
Техьонг: Нищо не съм те карал.- настъпи няколко секундна тишина, докъто Кук не я наруши.
Джънгкук: Изпратил е снимката на Кайл.
Техьонг: Тогава ще говорим с него.
Джънгкук: Не. Трябва да се видя с Хоби. Чакам следващия автобус.
Техьонг: Следващия е след час.
Джънгкук: Казах не.
Техьонг: Добре.- каза с лека нотка раздразнение в гласа си.- Ти решаваш.- веднага си тръгна, оставяйки Кук сам.