Trigger warning - Murder and graphic scenes
Миризмата на влагата по мократа студена земя ми навяваше спомени от детството, докато стъпвах лениво по тротоара в големия град. Късата ми кафява коса се развяваше от леко подухващия ветрец, раницата ми седеше тежко върху раменете ми, дърпайки ги назад, а черните ми дрехи се сливаха със сенките на сградите. Уличните лампи светеха със жълтеникава светлина, помагайки на малкото останали шофьори по улицата.
Тъкмо беше спряло да вали и заобикалях образувалите се локви по пътя ми. Покрай мен минаваха коли, някои от тях успявайки да ме намокрят, обезсмисляйки опитите ми да се запазя сух. Небето се беше изчистило от всякакви облаци и можех да видя чистата бяла луна. Отклоних погледа си и погледнах напред, докато завивах наляво, минавайки плътно до голямата къща, извисявайки се зловещо над мен. Сложих черната си шапка на главата, така че да покрива ушите ми.
Продължих напред, следвайки пътя. След още две пресечки прекосих широката улица и стигнах до местния парк. Навлязох вътре, забелязвайки големите дървета надниквайки любопитно от краищата на оградата, почти напълно сливайки се с нощното небе. Някои от звездите вече се показваха. Отидох по-навътре измежду дърветата, вървейки по старата кална пътека, на места обградена от камъни, папрат и много трева. Дъждът беше достигнал до нея и я беше намокрил, въпреки дърветата, които я пазят. Едва успявах да доловя контурата на малките градински охлюви пресичайки пътечката необезпокоявани. Не след дълго започвах да забелязвам и светулките летейки във въздуха. Когато стигнах края, където пътеката започваше да се разкрива пред тъмното небе погледнах нагоре и спрях за момент само за да се загледам в ярките звезди. Чух шумолене зад мен, но не обърнах внимание. Все още гледайки нагоре, тръгнах да вървя напред докато не изгубих равновесието си. паднах в калта и когато погледнах надолу към краката си, забелязах, че връзките на черните ми кецове се бяха развързали.
Бързо се изправих и ги завързах, усещайки че бяха подгизнали. вдигнах падналата си шапка и я нахлузих на главата си отново, докато все още бях клекнал. Чух щракане на камера и миг след това гърба ми беше осветен от ярка светкавица. Погледнах зад мен, обратно към черните дървета и забелязах човек до едно от тях, наблюдавайки ме, снимайки ме дори. Не можах да бъда сигурен.
Може би си измислям? - мисълта прелетя из съзнанието ми няколко пъти, като ехо в дълбока пещера, избледнявайки с всеки повторен път. Реших да продължа по пътя си. Изправих се и в момента в който направих първата си крачка, телефона ми иззвъня. Извадих го от джоба си, без да спирам да вървя.
