In The Name Of La Famiglia

Глава 1

Джулиана

София, България. Краят на юни 2019 година.

-И пак ти казвам. Това е мега абсурдно! Казах на тъпия идиот всичко за проклетия СПИН и той пак ме скъса! Това не е нормално заклевам се!

Бавно извъртях очи и се вгледах в нея. Буквално погледът ми крещеше "Момиче, осъзнай се! Този е най-голямата гад на университета по-дяволите! Какво искаш от него? Да знаеш и да ти пише 6? Абсурд! Особенно след като днес го е ударил деня на кристическата и скъса дори най-умната мацка в групата!".

-Рени, колко пъти ти казах да не сядаш при него, а да седнеш при жената. Ти обаче се заинати и сега ще си сърбаш супата септември.

-Много мразя когато си права, нали го знаеш?

Засмях се и сведох глава. С Рени се запознахме първата година тук. Тя беше една идея по-скромна и уравновесена моя версия. Е... И малко по-нереалистична версия. По принцип не съм песимист, но тук свикнах да очаквам най-лошото, за да не се разочаровам после. Знаех, че има моменти, в които колкото и да учиш е абсолютно все тая, защото тук много често не ценят знанията и уменията ти, а просто дали си им сипатичен или не. И това става точно за 0.01 секунда.

Когато вдигнах поглед от земята сърцето ми прескочи удар.

Знаех, че Борислав има изпит днес. Не че той ми го е казвал де. Аз разбрах сама. Носеше семпла бяла тениска, червена карирана риза и светлите си скъсани дънки. По дяволите! Защо трябва да е толкова перфектен? Още носеше очилата си, защото явно ги беше забравил. Знаех колко мрази да ги носи, но въпреки всичко с тях беше още по-красив. Ако това изобщо беше възможно. Не се беше бръснал от началото на сесията сигурно и имаше онази сладка малка брада, която просто ме довършваше.

Джулиана, спри се! Докато умът ми крещеше да не правя глупости ръката ми вече бе високо вдигната и му махах, за да ме види. Очите му ме фокусираха и ми направи знак, че след минута ще дойде. Тези очи са вълшебни... Толкова красиви, нежни и дълбоки... Зашлевих се и то доста силно на ум. Кого заблуждавах? Той никога не е гледал на мен като на нещо повече от добра приятелка, която му помага каквото и да стане.

И се дразнех за това. Не бях типичната красавица каквато той би искал. Всички момчета около него бяха красиви, стройни и с огромно самочувствие, което да вдига и неговото съответно. Аз ли? Аз бях поне тридесет килограма над нормата за красота на тези момичета. Е да, всички ми завиждаха за солидния ми бюст (благодаря ти мамо!) и тънката талия, която имах, въпреки няколкото килограма в повече. Просто аз бях случая, в който Господ дал, дал, че чак се заплеснал.