"Where My Demon Hides"

° Chapter 14 °

Легендарният ден дойде след поредния ден на изследователския доклад, гордо представен от Техьон.

- Човекът, когото харесваш ще излезе с теб някой ден.

Също дойде с разбиване на сърце, очевидно. Бомгю се намръщи, когато обърна погледа си към последния, разкъсан между слушането на Йонджун, който говори за рождения си ден или Техьон, който седи до него. По някакви причини демонът обичаше да го разсейва, когато говори с някой друг.

Той имаше дързостта да съсипе и специалния му обяд на рамен.

- Но най-накрая разбрах, че единствения начин да го накараш да се съгласи да излезе с теб! - казва той триумфално.

- Трябва да му кажеш, че има нещо важно.

- Това не звучи много романтично...

- Какво? Разбира се. Моля, не пускай никакви меки песни, Чой Бомгю. Доверявам ти да подбереш песните, защото знам, че имаш добър музикален вкус! - вместо това отговори Йонджун. Той вече е загубил следа от разговора, но това трябва да е за плейлиста за партито.

- Все още трябва да опиташ този метод. - гласът на Техьон се приближи до ухото му, капещ със заплахи. Беше достатъчно смешно, така че това не го накара да се напрегне.

- Ако не го направиш, ще вляза в главата му и ще го накарам да излезе с теб.

- Не! - той каза това през стиснати зъби и очи

- Вече пропилях толкова много време тук, Чой Бомгю. Не ме съжалявай, че сключих споразумението с теб.

Трябва да идва от сянката, която започна да расте от около Техьон. Бомгю не го е виждал от последната среща в банята първия ден, но сега той можеше да усети всякакви негативни чувства, изстрелвани през системата му: гняв, тъга, отчаяние. Всички те се смесваха с него, сякаш това е негово дело.

- Гю? Добре ли си?
Дори гласът на Йонджун не можеше да проникне през сянката.

Той се чувстваше толкова малък, обгърнат от тъмнината. Имаше чувството, че скоро ще избухне в сълзи без причина. Взе ли грешно решение да държи демон наоколо? Колкото и безобиден да изглежда в момента, той все още е зло същество, което може да съсипе живота му.

- Бомгю хьонг?

Докато гласът го викаше, изведнъж отново можеше да диша. Той мигна няколко пъти, като изчисти главата си. Очите му първо намериха Техьон, но човекът вече не го гледаше. Дори Хюнинг, който току-що пристигна на масата, не гледа. Той гледаше право в очите на демона.

Техьон се подигра и след това се разсея във въздуха. Тогава Бомгю се спусна напред, сякаш се освободи от тежестта върху раменете му.

- Бомгю хьонг, мога ли да говоря с теб?

- Виждам демона, знаеш ли. - каза Хюнинг Кай, след като останаха сами.

- Имаш ли нужда от помощ, за да се отървеш от него? Той се храни от емоциите ти.