"Where My Demon Hides"

° Chapter 20 °

Когато отвори очите си на следващата сутрин, той се насочи към местоположението на Йонджун. Системата му изгаряше в паника, след като прочете съобщенията, изпратени от приятеля си. Атака от животни? Това не можеше да бъде. Не по средата на града и случайно през нощта.

- Сериозно, Гю. Това не е нищо особено - казва Йонджун, когато отново натисна въпроса, все още се притесняваше да види превръзките, разпръснати по тялото на хьонга си. Те варираха от ръката му, до бедрото му и дори на бузата му. Раната на бузата го болеше винаги, когато се усмихне, Бомгю би могъл да каже. Все пак Йонджун продължаваше да се шегува и да се опитва да го успокои.

- Но животно, наистина? Сигурен ли си, че не си бил ограбен? - попита той отново

- Случи се, когато снощи излязох на въздух, така че наистина нямах нищо ценно в себе си. - казва той, точно преди очите му да светнат за секунда, докато изважди телефона си.

- Имам снимка на бузата ми Изглежда доста зле, но наистина, не боли много.

Сърцето на Бомгю почти падна, когато видя снимката. Три дълги разреза, изглеждащи тънко гравирани по кожата, но достатъчно, за да нарисуват кръв. Беще му прекалено познато, като си спомни как той се цупеше няколко часа, когато ги имаше върху собствената си кожа.

Линии от нокти, които изглежда бяха черни и остри.

- Хьонг.... Сериозно, какво видя преди да си тръгнеш? - попита той, сега с намек на страх, капещ от гласа му. Трябваше да слуша Хюнинг. Ако нещо се случи с останалите негови приятели, това би било върху него.

- Какво ти има?

Това беше и въпросът, който изплю първата секунда, когато отново забеляза Техьон. Мъжът небрежно зае мястото зад работното си бюро, когато се втурна в стаята, въртя се наоколо, сякаш не е направил нищо лошо. Бомгю забрави всичкия си страх, когато той щурмуваше вътре и издърпа демона за предната част на ризата му.

- Какво по дяволите?
Техьон се намръщи, но не направи нищо за да се освободи.

- Защо направи това на Йонджун? Нападна моя приятел... Ох, боже. Това е вид допълнително плащане? Казах ти, че вече не го искам! Защо не дойде до мен вместо това? - крещеше той.

Ръцете му трепереха, когато го осъзна, и той бързо се откъсна, като направи няколко крачки назад, за да бъде на безопасно разстояние.

Опасност.

Това е Техьон.