Неочакван обрат

70. Нов съученик

Шести януари. Понеделник. Първия учебен ден за 2020 година. Алекс искаше да отиде на училище и всичко да е нормално. Нова година, ново начало. Искаше и се всичките свръхестествени неща да останат в миналото, но уви това нямаше как да се случи. Момичето се събуди от алармата си и потърка очи сънено. Стана, взе си бърз душ и се облече със широки накъсани панталони и къса блуза с три цветно избродирани пеперуди по нея. Пусна си, косата, която беше вързала на кок, за да не я намокри под душа и я накъдри леко, връзвайки две малки части на опашки. Обу си любимите бели маратонки с платформа, която я караше да не се чувства толкова ниска до високите вампири, които тя наричаше  приятели и се гримира по същия начин, както винаги. Взе си раницата, натъпквайки нужните учебници в нея и преди да излезе от стаята си, преля две бутилки кръв в обичайния си лилав термос, който прибра в чантата си. Слизайки по стълбите, тя извади телефона си, за да провери дали има някакви вести от Зейн, но както винаги, той не и бе писал.

– Яке Алекс. - каза мама и ме изкара от мислите ми, които ме бяха обзели. Бях уморена, тъй като не спах цяла нощ. Не защото идваше пълнолуние, даже напротив, очаквах новолунието след една седмица и изобщо не се радвах за това. Както и да е. Умът ми беше отрупан с мисли. Мисли, които ме държаха будна. Мисли, от които не знаех как да се отърва. Застанах до входната врата и си взех косматото розово палто с качулка от закачалката.

– Хей! - обади се Хейли от хола и размаха ключовете от колата пред лицето си - Нямам първи часове днес, но ако искаш мога да те закарам. - предложи тя, но аз поклатих глава. Нямах нищо против да се кача в колата със сестра ми, но знаех, че щях да съм тиха и тя щеше да почне с нейните обичайни досадни въпроси. Излязох през входната врата, но Итън не беше там както обичайно, затова тръгнах сама пеш към училище. Минах покрай дома да Тони и зърнах баща и на верандата, прибирайки пощата.

– Здравейте господин Стоун! - поздравих го и той ми помаха.

– Тони вече тръгна към училището. Нещо свързано с извънкласни дейности. - каза той и усмивката ми падна по две причини. Първо, Тони бе тръгнала сама, без да ми каже... Второ, извънкласните дейности... Това беше първата ми година в Роузвилидж хай, тъй като живях три години в Ню Джърси, но от Хейли знаех за нейните традиции. Всяка година, точно в началото на календарната година, всички ученици трябва да се запишат на поне една извънкласна дейност. Хейли винаги е била гений, затова тя беше по скучните клубове, като отбора по математика или клуба по писане разбира се. Като бях малка мечтах да стана мажоретка, но сега това ми се струваше безсмислено. Бях се променила много откакто станах вампир. Кимнах към шерифа на малкото градче и продължих пеша към гимназията. Отворих големите двойни сини врати и прекосих дългия коридор, стигайки до шкафчето ми. Взех си тетрадките по география и се запътих към стаята. Бях на косъм от закъснението, когато влязох и звънеца би след мен. Задните места бяха заети и ми се наложи да седна на първия ред в средата. Госпожата влезе, облечена по официално от преди и седна на бюрото си преглеждайки учебника.