Много добрите приятели

I част-срещата

Беше сутринта рано в понеделник, тоест тръгвах за училище готова да уча и да се забавлявам.Оправях се и в един момент се сетих че трябва да пиша на Луси да тръгнем заедно за училище:
-Здравей Луси, заедно ще ходим на училище нали?

-Здравей Сузи, да разбира се че заедно ще ходим на училище.

-Добре ,аз ей сега тръгвам и към 7:00часа ще съм пред вас.

-Добре.

Аз събудих мама да заключи и тя ме испрати с думите:
-Чао слънчице приятен ден в училище , обичам те.

-И аз те обичам мамо - казах аз.

И тръгнах.......

Когато пристигнах пред Луси, нея я нямяше и се наложи да я чакам.

Най-накрая тя слезе и тръгнахме към училище като си говорихме.

Пристигнахме в училище и чакахме Адам и Боб да дойдат.

Дойде Адам с думите:

-Здравей Сузи. И
-Здравей Луси.

Дадоха си с Луси по едно пет ,а мен ме прегърна.

После дойде и Боб срамежлив и мълчелив, казвайки:

-Здравейте приятели :).

На мен ми беше някак си странен, тоест странен към мен. Сранеше от мен и не говореше с мен.Тогава се зчудих даже и питах Адам и той ми каза така:

-Сузи не се притеснявай ще ти кажа защо се държи така с теб макар че не трябва. Той се държи така защото много те харесва.

Тогава аз се зачудих че Адам може да е прав за това.

Свършиха часовете и аз минах през работата на мама да я вида и се прибрах. Научих си и по едно време се чу как телефона ми извибрира,някой ми беше писал.

Включих си телефона и видях някакъв непознат номер да ми пише:

-Здравей Сузи.

Аз се стреснах защото беше непознат намер.

-Кой си ти?-попитах аз.

-Аз съм Боб от училище.

-Оо здравей Боб.

-Здравей Сузи, как си?-ме попита той.

-Добре, ти.

- И аз така.

-Слушай Сузи трябва да ти кажа нещо.-гледах аз учудено съобщението.

-Кажи слушам те.

-Ами а как да го кажа амииии Много те харесвам казах го.

-Лол. Аз знам.

-От къде?

-Не казвам.

Тогава той ми звънна и ме попита какво правя и кой ми е казал.

И така до късно си писахме и говорихме.

На другия ден като се оправих и пристигнах в училище с Луси се срещнах с Боб и той като ме видя и ми вдигна ръка и ми каза здрасти.

И така потръгнаха нещата.