Dangerous kiss

20 глава

Церемонията мина по план,но това което не даваше мира на Тейонг беше факта,че не бе виждал Юта никъде през цялото време.

Може би си беше тръгнал. Не беше длъжен да си причинява всичко това.

-Най-сетне получи това,което искаше. Дано да си щастлива!-каза студено на Сорн.

Не можеше да я гледа повече. Тръгна в посока към своите приятели.

-Момчета да сте виждали някъде Юта?-направо ги попита щом се приближи до тях.

Джехьон го погледна. Чудеше се дали да му каже за случилото се. Знаеше,че Тейонг може и да му се ядоса,но искаше да му помогне. Ако зависеше от него още тогава ще ше да каже истината на Юта,но не можеше да го направи без знанието на своя приятел. А и смяташе,че Тейонг е този който трябва да му обясни какво се е случило.

-Видях го да излиза от къщата малко преди началото на церемонията. Поговорихме си малко и след това не знам къде е отишъл.

Тейонг не каза нищо. Значи наистина си е тръгнал. Може би така е много по-добре. Не искаше де му причинява допълнителна болка.

-Но Сана омма е още тук. Защо би си тръгнал без нея?-намеси се в разговора Марк.

До сега никой не беше забелязал присъствието на Сана в градината. И наистина Марк беше прав. Защо Юта би си тръгнал без нея?

Въпросите изчезнаха обаче когато видяха японеца да се приближава да нея и да я прегръща. Значи все пак е бил тук.

Докато всички гледаха в посока на двамата до тях се приближи едно момче.

Единствено Марк усети неговото присъствие и целия се скова. Не знаеше какво да каже,а и да знаеше не мислеше,че е способен да говори в момента.

Мислеше си,че поне днес няма да се засича с него. Че поне днес няма да му се налага да се прави на щастлив. Искаше му се да прекара един ден без да усеща болката от това да не може да е с любимия си.

Толкова ли много искаше?

-Здравейте. Поздравление за годежа,Тейонг хьонг.-проговори момчето.

-Много ти благодаря,Хечан.-с престорена усмивка му отвърна.

Марк отказваше да го погледне. Хечан усещаше напрежението между тях и това не му харесваше. Защо не можеше нещата да са си както преди,когато единствените им проблеми бяха изпитите в училище и видеоигрите. Не му харесваше колко бързо нещата се промениха и то не към особено добра посока.