Неочакван обрат

71. Нови заклинания

Часовете свършиха и Лукас и Алекс тръгнаха право към центъра на града. Алекс не беше чувала нищо от най-добрата си приятелка и въпреки, че знаеше, че тя е с Итън, се притесняваше. Все пак това беше Роузвилидж и откакто тя се беше завърнала там през септември, само странни неща се бяха случвали. Двамата вампира стигнаха до градската библиотека и влязоха в крилото за персонала където намериха Итън да седи на пода до магическата врата.

– Хей! - поздравих го и той се усмихна.

– Здравей Алекс. Тони е долу, но аз не мога да вляза. - каза той и аз кимнах слизайки по стълбите водещи до тайната стая. Лукас метна един поглед на Итън и после се облегна до стената. Стигнах до помещението и видях Тони да се опитва да достигне един гримоар на най-високия рафт.

– Бих помогнала, но мисля, че съм по-ниска от теб. - отбелязах аз и тя се засмя - Защо просто не използваш някое заклинание, за да го смъкнеш? - Тони ме погледна, след което се обърна обратно към шкафа.

– Motus. - каза тя и книгата се издигна във въздуха и Тони жнимателно я отправи към масата в средата на стаята - Мога. Просто не се бях сетила. Това с магиите е все още ново за мен.

– Напълно те разбирам. - казах докосвайки леко горните си леко заострени зъби и въздъхнах - Какво търсиш цял ден? - питах докато приятелката ми разгръщаше гримоара и тя изведнъж ме погледна.

– Не ти ли казах? - пита Тони учудена и аз скръстих ръце.

– Не. Нищо не ми каза и дори не си вдигаше телефона. Нито ти, нито Итън... - казах и Тони изкриви уста.

– Съжалявам, но наистина трябваше да намеря нещо! - оправда се тя и затвори гримоара с трясък.

– Това не ти пречеше да ми пратиш едно съобщение! - отговорих малко по-силно погледа на Тони стана сериозен.

– Добре. Извинявай. Напълно забравих, а и знаех, че и ти щеше да искаш да дойдеш да помогнеш. - каза тя.

– Разбира се! Лукас отиде да търси онова заклинание заради мен! За да можем да убием Дериан без да се излагам на опасност! - казах аз - Трябва да ти помогна да разбереш защо онази вещица се опита да те убие.

– Алекс, аз съм вещицата. Ако някоя друга вещица има проблем с мен, двете ще се разберем. Плюс това ти не разбираш нищо от гримоари, а Итън ги изучава от малък.