"Сърцето на Атлантида" книга 8 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей

Глава 1

Скрита пещера в планината Фуджи, Япония

Порталът се отвори и Аларик – воин и върховен жрец на Атлантида излезе от него, следван от изпадналата в шок предводителка на бунтовниците и над двеста килограмов тигър шейпшифтър, който може би завинаги бе загубил човешката част от природата си.

- О, Аларик – каза престарелият мъж, който ги чакаше и поклати глава с въздишка. – Ти се забъркваш в най-интригуващите неприятности.

- Интересно, че го споменаваш, Архелай – отвърна Аларик. – Имаме нужда от скривалище за известно време, докато Куин се опита да помогне на Джак да си припомни, че в тялото му живее и човек, не само тигър.

Куин уморено повдигна глава към него, а очите ѝ бяха потъмнели от болка и изтощение, но тя нито веднъж не пусна ръката му. Много отдавна не си бе позволявал физически контакт с нея за толкова дълго.

Архелай огледа всички им с един преценяващ поглед. Старецът, отдавна оттеглил се от службата си като ментор в Академията за воини на Атлантида, не пропускаше нищо.

- А Атлантида? Седемте острова все още ли са в опасност?

- Не са ли винаги? – Аларик махна с ръка и премина отново на причината за появата им тук. – Имаме нужда от място за почивка. Храна. Някъде, където може да се скрие тигър.

Архелай посочи нещо зад тях.

- Кой е това?

Аларик светкавично се завъртя и шокиран откри една непозната – деликатна, тъмнокоса жена да излиза от портала след тях.

- Коя си ти? – настоя да узнае той, избутвайки Куин зад себе си. Никой друг освен атлантите не можеше да призове портала, а тази жена не беше с атлантски, а по-скоро с азиатски произход.

Непознатата премигна объркано.

- Konnichiwa{2} – започна тя на японски, но постепенно премина на древно-атлантски, докато накрая падна изтощено на земята и се сви на топка до тигъра, който дори не ѝ обърна внимание. – Аз съм духът на портала и жената, принадлежаща на това тяло, която дойде на вулкана Фуджи, за да умре.

- Ти си дошла тук, за да умреш. Ние дойдохме тук, за да върнем насила желанието за живот у Джак – каза Куин и след това започна да се смее с ужасяващ, почти истеричен смях. – Хубавото е, че върховният жрец на Посейдон е с нас, нали?