It always makes sense

Подаръкът

Гледната точка на Ник

-Все пак няма ли да влезеш?-попита ме тя.
-Много бих искал, но Джейк иска да се прибера, за да му помогна за нещо.Просто не може да живее без мен.
-Аз също не мога, но сега ще те преотстъпя на Джейк-усмихна се.
Обожавах да я виждам как се усмихва.
-Лека нощ, мила-целунах я по челото.
-Лека нощ.

Цял ден се опитвах да се правя, че всичко е наред.Няма как да се преструвам пред Мегън.Тя ме познава прекалено добре.
Прибрах се, но нямах никакво настроение да говоря с Джейк.Побързах да се кача в стаята си преди да ме е видял, но се пресрещнахме на стълбите.
-Какво стана?Тя как прие нещата?-веднага попита.
-Утре ще ѝ кажа всичко.Не можех да го направя днес.
-Все това повтаряш от 1 седмица.Утре е последната ти възможност.Разбирам, че не ти е приятно, но няма какво да направим.
-Знам и точно това ме измъчва.
-Хайде, ела да си поговорим.Ще ти олекне донякъде.
-Добре.

Гледната точка на Мегън

Сигурна съм, че този ден ще бъде перфектен.Събудих се със страхотна настроение.Ник ми писа и каза, че ще дойде да ме вземе към 8.Нямах търпение да излезем, но сега трябваше да се оправя, за да закуся и да отида на уроците.
-Добро утро, мамо-влезнах в кухнята.
-Добро утро.Днес май някой е в много добро настроение-усмихна се.
-Така е, мисля, че този ден ще бъде перфектен.
-Надявам се.
-Между другото как мина срещата ти с Рик?
Докато ми разказваше всъщност колко добре си е прекарала с него, виждах щастието в очите ѝ.Изминаха няколко години от както не го бях виждала.Щом тя е щастлива значи и аз съм щастлива.
След няколко минути вече бях готова да тръгвам.
Реших да отида пеша защото времето беше хубаво.Сложих слушалките си и си пуснах едни от най-любимите ми песни.Пропусках всички балади, които имам, тъй като нямах нужда от тях в момента.Докато се усетя вече бях пристигнала.Влезнах вътре и огледах наоколо, за да видя дали Райли е тук.Когато я видях погледът ми се спря на нея.Не знаех как са се развили нещата вчера и нямах представа какво точно да ѝ кажа.Седнах до нея и реших първо да я поздравя.
-Райли-казах радостно и я прегърнах.
-Толкова се радвам да те видя-каза тя и се усмихна.
-Аз също се радвам.
-Трябва да ти благодаря.
-За какво?
-Затова, че когато аз и Ейдриън бяхме на крачка да се откажем един от друг ти не го направи-очите ѝ се бяха насълзили
-Няма за какво да ми благодариш все пак вие бихте направили същото за мен.Значи да разбирам, че в момента сте заедно?
-Да, нещо такова, но този път решихме да го караме по-полека.
-Няма значение просто се радвам, че вече всичко е наред.
-Аз също.