"Сърцето на Атлантида" книга 8 от поредицата "Воините на Посейдон" на Алиса Дей

Глава 9

Аларик не бе изпадал в по-голяма опасност да изгуби здравия си разум, отколкото точно в този момент и с тази жена, която държеше така здраво в обятията си. Ако тя спреше да го целува, сигурен беше, че щеше да умре от загубата на допира ѝ. Цялото му същество, от началото на битието досега, бе съсредоточено в огнените вълни от страст и копнеж, които го заливаха. Искаше Куин, както никога не бе желал друга жена през всички дълги и самотни векове на живота си.

Нуждаеше се от нея. Да вървят в деветте ада всички последици.

- Аларик? Емоциите ти току-що се промениха. За какво си мислиш? – Очите на Куин бяха потъмнели и замаяни, но тя се мъчеше да се съсредоточи.

- Нищо важно – отвърна той твърдо и я целуна отново.

- Не – Куин се помъчи да се отдръпне и да остави пространство помежду им. – Не е вярно. Какво се върти в гениалния ти, но тъмен и извратен ум?

Той поклати глава и отново се наведе към нея, но тя разтвори длан помежду им и го бутна.

- Кажи ми.

Аларик се предаде, наясно, че тя ще настоява, докато той не се подчини.

- През целия ми живот все са ми повтаряли, че обетът за въздържание е ключът към моята сила. Старейшините старателно ми вмениха нуждата да се пазя от желанията на плътта или зова на по-топлите чувства.

Куин го стисна за рамото и отстъпи крачка назад, за да може да го гледа в очите, докато той продължи с обяснението. Сега вече нямаше избор. Трябваше да ѝ каже, нямаше начин да украси голата истина, така че просто я изтърси:

- Ако наруша обета за целомъдрие, има голяма вероятност да изгубя магията си.

Простото твърдение увисна за няколко секунди във въздуха помежду им, след което Куин отстъпи назад толкова бързо, че се препъна и падна на земята. Аларик понечи да ѝ помогне, но тя поклати глава и запълзя назад на четири крака.

- Не ме докосвай! Как е възможно да кажеш подобно нещо и после да се опитваш да ме докоснеш? – В гласа ѝ отекваше същинска истерия, в очите ѝ блестеше гняв. – Не мога да нося подобен товар, Аларик! Не го искай от мен!

- Не, не ме разбираш. Просто в това ме убеждаваха старейшините. Кийли, научната работничка, която сля душата си с Джъстис, умее да чете предмети. Каза ми, че старейшините са ме лъгали или поне са сгрешили. Че в действителност най-могъщият жрец в историята на Атлантида не само не е бил целомъдрен, но и имал сключен брак. Нерей бил женен за Зелия, и от думите на Кийли съдя, че са били извънредно щастливи и влюбени.