Завинаги заедно

Част 26

Исписках от бързите му движения, но след това се засмях и почнахме да се целуваме.

- Искам това да спре - чу се гласът на Антоан и смеха на Нина

- Оффф. Как винаги оцелваш момента? - измрънка Сергей

- Ако имаше сестра щеше да знаеш - каза Антоан леко усмихнат

- Да със сигурност - каза малвайки главата ми Сергей

- Няма ли някаква възможност да излезем? - мрънках докато се повдигнах и застанах разкрачета върху Сергей

- Да искам и аз - каза силно Катърина

- Вие дето човек не може да Ви накара до сега да станете. Искате на вънка. Точно сега ли? - каза Антоан с вдигнати ръце

Трите се спогледахме и го погледнахме с усмивка. Накрая се съгласи ха, но трябваше да излезем с колите. Отидохме да се разхождаме в морската градина. Времето беше хубаво. Въпреки, че беше зима си беше топло. Бях прегърнала ръката на Сергей и му се усмихвах. Видях момичетата / жените как ги гледат и как гледат със завист. Не мога да повярвам, че Сергей изглежда така имам чувството, че това е някаква скрита камера.

- Ема? - чух как ме викна Сергей и ме дръпна към себе си.

- Какво стана?

- Оставих те за секунда да взема вода от мъшината и замалко да те блъснат с колело. Къде се отнесе слънце?

- Нищо

- Ема

- Добре де. Чудя се как така си с мен и защо трябва да изглеждаш така. Имам чувството, че като затворя очи и ще изчезнеш или ще се окаже номер.

- Затвори си очите

- Какво?

- Затвори ги - каза нежно

Затворих си очите. Осетих как милва бузата ми и ме целува нежно по устните, челото, лявара буза, дясната буза, брадичката, левият ми клепач и десния.

- Отвори си очите.

Веднага го послушах. Гледахме се очи в очи.

- Това е реалност Ема - прошепна след като допря челото си с моето и после целуна нослето ми

- Така. Каза, че си ми взел вода? Може ли? Много ми пресъхна гърлото.

Той се засмя отвори шишето с водата и ми го подаде. Пих малко и му я подадох. Той същи отпи и ме попита везело.

- Сега по-добре ли си?

- Сергей.. Не се смей.

- Не се смея

- Оффффф

- Ема, чакай. - каза през смях като тръгна след мен

- Стига се смя

- Не мога да се спра не се сърди. Ела тука.

- Няма. Ако искаш ме хвани.

- Ема да те си посмяла да хукнеш.

- Само гледай.

- Емаааа

Почнах да бягам смеейки се. Настигнах Антоан и Нина те ме погледнаха поске погледнаха и Сергей. Сергей извека няколко пъти да ме хванат, а Антоан първо се засмя и каза, че вече съм започнала да бягам от него. Димитрий и Катърина бяха седнали на пейка и ни гледаха с усмивки на лицата. Антоан за малко не ме хвана. Тъкму се зарадвах и вече бях в обятията на Сергей. Всички се смеехме. По едно време се разделихме с другите. Всеки искаше да остане на саме с половинката си. Ние със Сергей слязохме на плажа. Седнах на пясаха, Сергей си разкопча якето седна зад менв с разкрачени крака, а аз бях между тях. Отвори якето и ме прегърна. Аз се обърнах на една страна главата просто нямаше начин да не го целуна или погледна. Целунах го и се сгужих в него.

- Толова си мил. С какво съм те засужила, любими.

Той се засмя и почна да ме целува.