𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛

11

- Юнги, - Джимин изрече тихичко, докато гледаше приятеля си. - мисля, че трябва да си запиша час при психолог. От както сънувах онзи сън се чувства още по-зле. Побърквам се, хьонг. - момчето говореше бавно, но гласът му звучеше напрегнат и изпълнен с тревога.

Мин нервно си играеше с пръстите си. Той толкова много се притесняваше за Джимин. Мамка му, искаше да му помогне, искаше да го избави от мъките му. Искаше да си върне стария весел и безгрижен Джимин.

Но знаеше, че не може. Не и на този период. Не и когато животът на Джимин е застрашен от някакъв дръвник, който заплаша и двамата. Юнги го бе виждал вече два пъти и честно казано, да, струва му се доста страшничък.

- Щом искаш това, Мини. - Юнги изрече  и постави ръката си върху гърба на Джимин, разтривайки го бавно. - Смяташ ли, че ще ти помогне?

Джимин повдигна рамене. - Надявам се да успее. Омръзна ми да живея в страх, Юнги.

- А защо не се преместиш в друг град, Мини? Или не отидеш за малко? - Юнги предложи. Не бе особено сериозен с това си предложение, но все пак то се хареса на момчето до него.

- Защо не? Мога да отида при Джин хьонг. Разделил се е с приятелката си, има нужда от компания. Ще го разведря малко.

- Събраха се. - Юнги изкоментира. - Но да, при Джин ще ти е добре. Обади му се. Може да останеш при него за седмица или десет дни. Или пък за колкото каже той, знаеш го.

Джимин се усмихна при мисълта за Джин. Той бе брат на братовчеда на Юнги, Чонгкук. Ама за сметка на Кук, Сокджин бе леко по-арогантен и надут. Но всичко бе в границите на нормалното. А, и да не забравяме - Сокджин е готов да се сбие с всеки, който то издразни. И е леко цапнат в устата. Но да, това е. Иначе е печен и се отнася с всеки така, както заслужава.

- Пиши му и го питай дали мога да отида за известно време. Питай и за колко ще му е удобно. - Джимин се усмихна и се сгуши в Юнги. - Ей, хьонг?

Юнги погледна Джимин, който се взираше в очите му. - М?

- Благодаря, че ми помагаш. Обичам те. - Джимин изшепна, ала Юнги не можа да отговори. Защото го видя - видя го да ги наблюдава през прозореца на Джимин. Видя го как стои там и нарушава личното пространство на Пак. Юнги гледаше зад Джимин и не можеше да помръдне. Какво по дяволите? - Хьонг, какво има?

- Да извикаме полиция. - Юнги прошепна.  - Тий е там е, но не се обръщай. Не реагирай все едно съм ти казал нещо такова, Мини. Прави се, че всичко е наред.

Джимин потрепери. Усети паниката, която навлезе в тялото му с бясна скорост. Усети силното си внезапно сърцебиене. - Хьонг, не мога.

Юнги погали Джимин по главата нежно. - Дишай, Мини. Всичко ще е наред.

Юнги взе телефона си и набра номера на полицията. Докато той даваше адреса и обясняваше за случилото се, разбира се, шептейки, Джимин забеляза как прозорецът се открехва и през него мъжка фигура влиза бавно. На главата си имаше маска, а в едната си ръка държеше прът, който бе поне един метър.

Въпреки неуписуемия страх, който Джимин изпитваше, той не отдели погледа си от мъжа. Взираше в очите му - лешникови и дълбоки. Мистериозни и криещи твърде много тайни.

Бяха му познати.
Твърде познати.

// ама че тъпо 🙄