27 глава

87 13 10
                                    

Времето навън беше топло и доста слънчево. Хората прекарваха този така приятен уикенд със семействата и приятелите си навън. 

Всичко изглеждаше толкова перфектно,толкова безгрижно и спокойно. 

Марк се разхождаше из един от най-красивите паркове в Сеул. Опитваше се да изчисти ума си и да мисли единствено и само за това,колко приятен е днешния ден. 

Защо обаче беше толкова трудно да спре да мисли за случилото се преди два дни? След онази целувка той така и не беше говорил или виждал Хечан. Не можеше да разбере защо го беше направил,а и вътрешно не искаше.

Страхуваше се,че другия ще каже,че го е направил без да иска. Нямаше да може да понесе да чуе нещо подобно. За него тази целувка беше нещо,което чакаше от толкова много време. Нещо,което го накара да се почувства на седмото небе.

Не му отне много време преди да зърне приятеля си,който стоеше на една от пейките близо до фонтана в центъра на парка.

-Пак закъсня,Марк.-пошегува се Джено.

-Ти пък поне веднъж ела по-късно от оговореното време. Нищо няма да ти стане ако поне веднъж си небрежен.-запротестира Марк.

Джено му направи място да седне на пейката и той го направи. Постояха малко в спокойствието на тишината.

-Как си след случилото се?-внимателно попита по-малкото момче.

-Джено сега не ми се говори за това.-каза канадеца и добави.- Какво стана с Джемин?

Джено въздъхна. Не искаше да мисли за случилото се вчера,но не можеше да го избие от главата си. 

-Иска да замине,хьонг. Разбирам го. И на мен не ми е приятно да гледам Ронджун с друг,но ако и той си тръгне не знам какво ще правя.-каза тъжно Джено.

Марк го гледаше със съжаление. Знаеше какво им е и на него,и на Джемин. Самия той беше изпитал болката от това човека когото обичаш да е с някого другиго. Искаше  да може да помогне на своя приятел,но той не можеше да помогне на себе си,че да помогне на него.

Самият той беше толкова съсипан.

-Джемин не би те оставил сам,Джено. Познавам го много добре и знам,че не би го направил ако знае,че това ще те нарани. Той винаги те е поставял пред себе,поставяше и двама ви пред себе си. Няма да ви остави сами. Все пак от него няма спасение.-опита се да разведри другия,Марк.

Dangerous kissDonde viven las historias. Descúbrelo ahora