Follow The Melody

Глава 1

  Бележка:Здравейте :)) Това е първата ми история тук и много бих се радвала, ако я прочетете. ^^ Ако Ви е харесала моля Ви да гласувате и да постнете едно коментарче като подкрепа. Благодаря предварително о Ви пожелавам приятно четене :)) 
    Стоях пред огромната сграда наподобяваща дворец. Или по-скоро приличащ на "Hogwards" от "Хари Потър". Най-важното е, че съм тук и съм на път да сбъдна мечтата си. Погледнах към огромната табела пред мен: "Добре дошли в Art & Design College Will Rose!". Гледах я с онази идиотска усмивка, която правех когато се вълнувах прекалено много.

Веднага отидох при директорката да си подам документите и да взема ключа за стаята ми в общежитието. Надявах се със съквартиранката ми да станем приятелки. Тананиках си някаква песничка, докато вървях по коридора. Стая 373...373...373...ето я! Почуках, но никой не отговори. Отключих и казах ''ехо'' като пълна глупачка. Очевидно аз бях дошла първа. Пльоснах си куфара на земята и огледах стаята. Би трябвало да има още една стая за другото момиче, но реших да не влизам преди самата нея и една обща баня. Моята стая беше невероятна, във ''Винтидж'' стил, модерно обзаведена и....бях потна! Тук беше ужасно горещо , а аз бях облякла дънки и блуза с дълъг ръкав, а и шишкото до мен в самолета ме беше затиснал плътно до прозорчето. Съблякох се по бельо, взех една кърпа и се запътих към банята (където и да се намираше). 

В този мо... О БОЖЕ! В този момент вратата до мен се отвори и пред мен изкочи голо момче..ДА! ...ГОЛО! Изплаших се и изпищях...доста.

-Ти какво правиш тук!?-тикнах му кърпата, която държах пищейки.

Веднага след като му тикнах кърпата в ръцете (надявам се) си закрих очите с ръка.

-Ами това е стаята ми. По-скоро ти защо си тук?-каза го толкова спокойно...

-Това е моята стая!-запротестирах. -Боже, моля те облечи си нещо!

-Хах, кой го казва. И ти си гола.-можех да си представя арогантната му флиртаджийска усмивка.

-Аз не съм напълно го...

Точно в този момент някой нахлу в стаята.

-Всички добре ли са, чух писъци!-момиче колкото мен стоеше ококорено и стреснато в разкрачена позиция пред вратата. Изглеждаше доста смешно в такава поза. -О...ъм...май ви прекъснах ...съжалявам...-усмихна се притеснено и излезе от стаята.

Колкото до мен...аз бях опулила уста и съм сигурн, че бях се изчервила до цвета на домат. Да не забравяме факта, че бях по бельо, а момчето пред мен поне си беше метнал кърпата на хълбока. И сега като погледнах към него...уау...какви плочки! Чак да ти се прииска да ги пипнеш. Стоях всирайки се в изваяното му тяловсе едно съм дете, точейки лиги за близалка.