The Kiss(Larry Stylinson-BG Translation)

Глава 4 - В Пекарната

*Гледната точка на Хари*

Този ден се прибрах и вкъщи беше тихо. Мама работи до късно всеки делничен ден, както и Робин, доведения ми баща, а сестра ми е в университет. Затова аз работя в малката пекарна в града, за да има да правя нещо докато съм сам. Работя всеки понеделник, сряда и четвъртък, а вторниците и петъците съм сам, а понякога звъня на Найл, за да дойде или аз да отида в неговата къща.

Мразя когато съм сам и да, знам, че звуча като дете, но това съм си аз.

Разбира се, Сара идваше също, но откакто скъса с мен днес, не очаквам да продължи да го прави. Странно колко лесно може да забравя за нея. Имам предвид, дори не съм си помислял да бъда ядосан на Луи заради това, че я накара да скъса с мен. Би трябвало да му крещя за това, че съсипа живота ми, но от една страна не сисапан, така че не мога.

Ако трябва да бъда честен, не съм си помислял за нея откакто Найл ме попита защо не съм ядосан на Луи. Не знам защо, всъщност. Знам, че я обичах, но откакто Луи ме целуна чувствам... Нищо? Ами, доста е трудно да обясня.

Както и да, понеже е понеделник, отидох в кухнята, за да си направя сандвич и да изпия една чаша с мляко, след което излезнах и тръгнах към работата ми.

Изядох сандвича докато карах, което не е разрешено, знам, но бързах. Трябва да съм там до пет минути, а ми отнема поне три да отида до там, и то ако карам бързо.

Три минути по-късно, паркирах колата и излезнах от нея, заключвайки я. След което се запътих към вратата на пекарната.

-Барбара! -извиках, след като влезнах вътре.

-Хари! -тя отвърна, излизайки от малка стая, в която пече нещата, с голяма усмивка на лицето ѝ.

Барбара е като втора майка за мен. Работя тук от три години насам и тя винаги е била с мен когато нещо стане в училище или вкъщи.

Отидох до нея и я прегърнах- Как мина деня ти? -тя промърмори срещу рамото ми.

Аз се отдръпнах и погледнах към краката си-Е, ами...

Как мина денят ми? Първо, Луи ме целуна, второ, Сара скъса с мен и трето, Луи ме преби в тоалетните. Какво мога да кажа?

Тя забеляза, че нещо не е наред и веднага започна да се тревожи- Искаш ли да поговорим по-късно, когато работното ти време свърши?