Chapter 3.

34 2 0
                                    

Алис: Толкова си забавен....Я ми кажи, ама честно! - Даниел ѝ кимна в знак да продължи.

Алис: Имаш ли си приятелка?

Дан: Възможно е и да имам. Защо?

Алис: Ами, защото ще е добре за теб, ако имаш. Но не и за нея.

Дан: На къде биеш малката?

Алис: Мисля, че се досещаш или съм в грешка. - И тя най нагло му намигна. Кучка.

Дан: Карълайн, искаш ли да се присъединиш към нас? - Моля?! Алис му направи предложение за секс, я той иска да се присъединя към тях? Те знаеха ли, че ги чувам и през цялото време ми се искаше да изповръщам обяда си. Реших се да им отговоря от учтивост, а и честно казано искам да се сприятеля с новия. Нали целта на всяко ново мое пътуване е да се срещам с нови хора, на нови места и да завързвам нови приятелства.

Аз: Да, разбира се! - и се усмихнах приятелски. А пък Алис врътна очи, и изпъшка разочарована от факта, че ще разговарям с Дан. Ако можех само да ѝ врътна един, тогава щеше да види тая лисана.
Когато се приближих до тях, вече Лиса и Алек дойдоха с дървата за огъня.

Алис: Ето ви и вааас! Толкова се радвам, че сте живи!

Лиса: Ама разбира се, че сме добре, сладка моя, та нали Алек е с мен! Той ме пази през цялото време. Даже мислех да офейкам нанякъде и да се скрия. Искаше ми е да ми изкарам ангелите, но знаех, че той ще ме изтезава по-късно.

Аз: Как така изтезава?

Лиса: Еми да кажем, че в секса, понякога може да е много настоятелен. Което по свой ред е много съблазнително. Да знаете само какви ги върши с тези прекрасни, дълги пръсти...

Аз: Моля те, спри! Разбрах ме.
Всички се засмяха, дори и аз, защото беше смешно. Дан беше някак замислен. О, боже! Сега го забелязах...издутината, беше направо, нямам думи, може да прониже долнището на анцуга. И в този момент се усетих, че го гледам, затова извърнах погледа си, преди да ме е видял. Алис ме видя, разбира се, тя не ме изпускаше от поглед, искаше да е сигурна, че не се опитвам по някакъв начин да го съблазня, защото само тя го можеше.

Алек: Е, след като се изяснихме за предстоящото на казаните на Лиса, мисля, че е време да запалим огъня.
Лиса: Хей, знаеш, че не го сторих, макар и да имах намерението да го направя.

~Deep In The Love~Where stories live. Discover now