~Deep In The Love~

Chapter 7

Когато пристигнахме, палатките вече бяха опънати, огъня гореше, а Лиса и Алек се топлеха, гушнати един в друг и приказващи си някакви случки.
Оставих дървата за огъня на земята, Даниел мина покрай мен и седна от лявата страна на Алек, а аз от дясната страна на Лиса.
Аз: Къде бяхте?
Лиса: Ами вие? Когато дойдохме и тримата ви нямаше. А сега само вие сте тук с нас, ами Алис? Къде е?
Аз: Каза ми, че имала стара и неотложна среща с някакъв. И след това, този някой си, дойде и я закара. Каза ми да ти съобщя, че няма да пренощува с нас, но теб те нямаше.
Лиса: Ясно, значи. Стара среща.
- Мисля, че зърнах разочарование в очите ѝ....познато ми е. Реших да сменя темата.
Аз: Ами, вие, къде бяхте, дявол да ви вземе?
Алек: Бяхме на разходка из гората.
Аз: Разходка, значи и какво друго правихте, ако не е тайна.
Лиса: Видяхме катеричка. - Я пак.
Аз: Катеричка ли?
Алек: Да, катеричка. Една много игрива катеричка. - Хмм.
Дан: Щом казваш.
- Алек му намигна, а Лиса забелязала шеста му, цапна Алек по ръката. И двамата се разсмяха, Лиса врътна очи на Алек. Той пък гризна за ухото, а тя му се усмихна стеснително и му каза.
Лиса: Не го прави, пред приятелите ни сме.
Алек: Имате ли нещо против, смятам да приспя Лиса.
- Лиса се разсмя, както и аз, а Даниел му отговори.
Дан: Разбира се, брато. И двамата се нуждаете от сън. - И им намигна. В отговор, двамата му се усмихнаха и тръгнаха към палатката си. Колкото до мен, аз се притеснявах, че останах заедно с Даниел. Тук. Само двамата. На топло. Май се разгорещих, но не от огъня, а от начина по който ме гледа в момента. Със изпитателния си поглед, леко примрежени клепачи и сериозното му лице, някак ми вдъхваха опасност, криеща се за мен. Но кога ли, щеше да ме погне опасността? Можех само да се питам и да го гледам с безпокойство. В момента съм изпълнена с много възбудена и най разни други емоции. Бих, казала, че съм и малко нервна.
Даниел: Приближи се.
Аз: Тук си ми е добре.
Даниел: Ела, мамка му.
Аз: Моля, я се разкарай.
Даниел: Да се разкарам ли? Значи така ще се държиш, ясно. Но нека ти спомена, че преди малко се разтапяше в ръцете ми като маршмелоуто, което облиза от пръста ми. Или може би го смучеше, ти прецени.
Аз: Смукала?! Ти ми го завря в устата, копеле такова. Същото важеше и за реката, където най безцеремонно си напъха ръката е гащичките ми.
Даниел: Да, но и в двата случая не ме спря, нали? - Млъкнах. Пронизваше ме с тези негови сапфирено сини очи.
Даниел: Ами, сега..., ще ми попречиш ли да те докосвам, хм? Ще ми попречиш ли, да те вкусвам с устата си...там долу и навсякъде по тялото ти. - Започна да се приближава бавно към мен, приведен и неотделяйки погледа си от моя, ме закова на място. Пламнах още повече. Бузите ми също.
Даниел: Ще те чукам толкова силно и дълго, че утре няма да можеш да ходиш. И ще си принудена да отложиш разходката с нас, принуждавайки ме да остана с теб в палатката и да продължа да те чукам, докато изгубиш ума и дума. - Край, това беше. Възбудена съм, толкова силно, че чак боли. Адски ме боли, адски го желая със всяка частица от себе си, но...
Аз: Да си го начукаш. Или по-удобния вариант ще е, да го начукаш на Алис. Която, разбира се, си тръгна, а ти остана тук с мен и моята ужасна компания, която си принуден да търпиш, тъй като няма друга мацка, която да чукаш.
Даниел: Грешиш, има.
Аз: Нима? Коя? Лиса ли? Ще те разочаровам, но тя е влюбена в Алек, който също е ,,дълбоко влюбен" в нея.
Даниел: Не, не Лиса.
Аз: Е? Коя, ще е избраницата ти тогава? Някоя на повикване. Чакай, може би Ема, приятелката ти, нали? Или някоя от бившите ти?
Даниел: Ти! Ти си избраницата ми! Теб ще чукам, ясно.
- Ядосах го. Точка за мен.
Аз: Е, аз пък не искам и не виждам как.... - Дотук бях. Той ме събори на земята и паднах за дънера на който седяхме. Скочи ми отгоре и ме притисна с устните си на земята. Целуваше ме бавно, жадно, страстно, дори бих казала. Подпали кръвта в мен. О, боже, тъ аз горя!
След дългата ни целувка, ток вдигна глава и ми каза:
- Казах ти го на реката, ще ти го кажа и тук. Искам добре да си помислиш върху казаното. След дългата пауза, аз не отговорих, а само го гледах в очите, които ме желаеха, сигурно и моя поглед е същия, защото аз също го желая. Но не искам сега. Не и тук.
Той наведе леко глава и ми прошепна:
- Ще го приема за да.
Аз: Не бързай.
Даниел: Спокойно, като за начало бавно ще побързам. Няма да искаш да го отделя от теб.
Аз: Майната ти! Казах ти, да не си правиш планове за сега.
Даниел: А, защо? Не ме ли желаеш?- Колко е смешен. Много ясно, че го искам. Но както казах сега не му е момента, нито мястото.
А дали не се страхувам? Но от какво, аз го искам, една девственост ням да ми попречи. Нали?
Аз: Не, нищо подобно. - и леко сниших глас. - Желая те, но..- когато чу отговора ми или поне част от него, ме погледна так, сякаш изгаряше от страст към мен. Желание.
Даниел: Но какво? - Погледна ме изпитателно той.
Аз: Но не мога сега, не и тук с теб. От уважение към Лиса и Алек.
- В отговор той ми се усмихна. Направо се разтапям.
Даниел: Кал, те се чукат като зайци в палатката си . Не знам, колко уважително е това според теб, но на мен и дори на тях, не им пука. В момента мога да те съблека и да те обладая, както аз си знам и което възнамерявам да направя с теб, ще те накарам да пищиш малката, и дори те няма да се наканят да станат и да ти помогнат. Ако това искаш ще искаш от тях. Но вляза ли в теб, си до там. Ще ме молиш.
Ще ме молиш ли? - Зяпнах с отворена уста и бях така през цялото време. Бях като хипнотизирана от него, че дори не се замислих върху въпроса му, а направо отговорих.
Аз: Да. - Осъзнах се, но вече беше късно, защото той пъхна дясната си ръка в гащичките ми и като проникна в тях, пъхна средния си пръст вътре. Изгърбих се от напрежение. Малко ме боли.
Той се приведе над устните ми и ми прошепна.
Даниел: Остави се на течението, бебе. - Направо ме уби. Сега без никакви колебания, го хванах за врата с лявата си ръка, а с дясната го хванах за русата му коса. След като го приближих още по-близо до лицето ми, го целунах, нежно, леко притворих устните му като си помагах с езика си, който той смукна така силно, че ме накара да издам гърлен стон. Направо полудях.
Започна да ме притиска с тялото си, да ме помпа с ръката си там долу, само с един пръст, след това пъхна и показалеца, като внимаваше да не ме нарани по някакъв начин, след като откъсна устните си от моите, ме погледна. И каза:
- Искам да те чукам, ама много, но няма да го направя, ако ти не искаш. Сериозен съм. Кажи ми, ако съм те принудил по някакъв начин.
Аз: Не, не спирай. Искам те. Моля те, чукай ме.
Даниел: Сигурна ли си?
- Защо ме пита?
Аз: Ами ти? Защо ме питаш, по дяволите? Не е ли очевидно.
Даниел: Повярвай ми, повече от очевидно е, там долу си като цунами. Но не затова те питам. А знаеш, за какво.
Аз: За какво ме питаш, тогава?
- Дали знае, че съм девствена? Няма шанс, няма как да знае. Ами ако....АЛИС!
Аз: Кой ти каза?!
Даниел: Значи е истина, така ли?
И не ми каза от самото начало?
Аз: Дан, кой ти каза?!
Даниел: Има ли значение, мамка му!
Аз: Да, дявол да те вземе теб и Алис!
- И станах като го избутах настрани от себе си.
Даниел: От къде на къде сега, споменаваш тази Алис?
Аз: Ооо, я стига!! Знаеш, много добре, защо я споменавам! Тя ти го е казала, нали?! Не се преструвай, наглец такъв.
Даниел: Аз? Наглец? Ти си тази, която ми се сваляше!
- Моля?
Аз: Сваляла ли? Аз? Моля ти се, та ти беше зает да сваляш Алис през цялото време.
Даниел: И така да е, дори, изобщо не разбирам защо все още споменаваш името ѝ? Какво, да не ревнуваш от нея?
- Ще повърна.
Аз: Я, стига от този силиконов боклук ли?! Ъпсурт!
Даниел: Тогава, защо я споменаваш, а не ми отговаряш просто и ясно на зададения от мен въпрос, дявол да те вземе?
Аз: И какъв е въпроса, защото не знам за какво изобщо ми говориш!
Но ти явно знаеш, тя ти го е казала!
Даниел: Коя? Какво да ми е казала? Нищо не разбирам.
Аз: АЛИС! Казала ти е, че съм девствена! - Той така се ококори, че очите му щяха да изскочат.
След това ми стана ясно, че не е знаел. Лицето му придоби сериозно изражение, някак безразлично. Пронизваше ме с погледа си.
Даниел: Не съм говорил с Алис за това. Не ми го е споменавала, явно е решила да ми го спести.
Аз: Тогава какво щеше да ме питаш?
Даниел: Щях да те питам, дали си имаш приятел. За да мога да те чукам, без съвестта да ме гризе. Но вече е късно.
- Късно ли?
Аз: Съвестта ти ли?! Щом я имаш, къде беше през цялото време? Да не би да си отиде заедно с Алис?
Даниел: Приключвам с всичко това. Лягам си.
- Обърна ми гръб и се запъти към палатката си.