75. Чрез спомени към Белагио

126 5 3
                                    

С Тони, Итън и Лукас преглеждахме тефтера, когато чухме някой да удря нещо на горния етаж.

- Той не може да ни чуе, нали? - питах и Итън поклати глава.

- Тази стая е напълно изолирана от вампири. - каза той оглеждайки групичката ни и се почеса зад врата - Е... Почти...

- Все тая. - каза Лукас, за да ни върне вниманието върху бележника - Какво знаем досега?

- Анабела е вещица от преди над хиляда години. Имала е много братя и сестри и ги е превърнала във вампири, за да ги защити. - започна Тони.

- Използвала е не чиста магия за заклинанието и после вещиците са били принудени да сложат слънчевото проклятие. - продължих аз.

- Както и поканата... - добави Лукас - Как я мразя..

- Тук има родословно дърво! - извика Тони като стигна до една рисунка в тефтера и всички се скупчихме около нея.

- Итън можеш ли да прочетеш имената? - питах опитвайки се да разбера надписите, но те бяха написани на древен език.

- Ще пробвам.. - каза той и се загледа в страницата - Ето я Анабела. - каза той посочвайки името и и Лукас го написа на английски - Рем... Ремъс.

- Що за име е това? - пита Тони и Лукас го написа до името на Анабела.

- Много древно. - каза той и погледна към Итън, който се опитваше да разкодира имената.

- Аугустъс. - произнесе Итън и аз го погледнах. Името ми звучеше много познато, но не можех да се сетя от къде - Сед.

- Той е мъртъв. - отвърнах - Поне според историята на баба ми.

- Вер.. - започна Итън - Не мога да разчета останалите.

- Опитай се. - настоя Лукас и Итън му се озъби.

- Не ми нареждай какво да правя. Не си ми шеф, нито алфа. Ако правя нещо, то го правя, за да помогна на Алекс. - обясни той и взе тефтера, запътвайки се към бюрото в ъгъла на стаята.

- Алекс! - чух Зейн да ме вика от горния етаж и поклатих глава.

- Баба ти от къде има този тефтер? - пита Тони и аз я погледнах, отърсвайки се от мислите за Зейн.

- Не знам. Оказа се, че има много неща, които не знам за нея. - казах и си пригладих косата назад.

- Верина! - извика Итън, най-накрая прочитайки петото име и Лукас застана зад него с отворена уста.

Неочакван обратحيث تعيش القصص. اكتشف الآن