Lost in Japan

14🗼

За щастие, Юта и Тейонг успяха да се приберат преди дъжда да ги достигне.

След като японецът упорито отказа да останат и да скачат в локвите, Тейонг му каза да си останат на стария план с игрите.

Сега седяха в хола на адвоката, с голяма, направо огромна, купа пълна с пуканки и две чаши с портокалов сок.

- Ох, колко обичам пуканки! - каза Тейонг и си взе от голямата купа.

- Не си само ти! - засмя се Юта и направи същото като него, а след това се пресегна и взе една от игрите.

За да им е по-уютно, двамата решиха да се настанят на пухкваия килим пред телевизора и да играят там, а въпросните настолни игри бяха на масата, като щом приключеха с някоя, Юта се просягаше и взимаше нова.

- "Не се сърди, човече"? - предложи той и погледна предизвикателно към по-малкия.

- Добре, но да знаеш, че съм невероятен на тази игра.

- Ще я видим тая работа! - отвърна Юта - Искаш ли да я направим малко по-забавна играта?

- Как? - попита Те и вдигна въпросително вежда.

- Загубилият изпълнява едно желание на победителя. - каза той и подаде ръка напред.

- Съгласен! - отвърна Те без много да му мисли и двамата се здрависаха.

Юта извади зелените и жълтите пионки, когато се сети нещо и подаде кутията на момчето пред него.

- Избери си цвят.

- Червено. - каза Те и си извади своите фигури.

- Любим цвят?

- Да. - каза брюнетът и се засмя, а Юта наведе глава и разроши косата си.

- Да, хубава е косата ти - каза Те и също му я разроши.

- Аз ще съм със сините.

- Любим цвят?

- Да. - каза Юта, а Тейонг се огледа и единственото синьо, което видя, беше цветът на чашката.

Той се усмихна и вдигна чашата.

- Е? Е? Е?

- Такова си сладурче! - възкликна адвокатът и погали по-малкото момче по главната, след което взе кутията и извади зарчето - Камък, ножица, хартия, за да определим кой ще е първи?

След много опити на "камък, ножица, хартия" Тейонг излезе победител и хвърли първи, давайки начало на играта.