Преди хиляда години на земята живееше Башак ал Кофтор. Той беше смел воин на арабския емир, но един път той изяде малко свинско месо, и ал Мидедин, ходжата от Рияд го прокълна за цяла вечност. Превърна го в кюнец.
Защото беше превърнат в печка, Башак беше безсмъртен. Щеше да доживее края на света. Един ден турците го откараха в България. Обаче те се загубиха. Попаднаха в Бамбако. Там не живееше никой, освен дивите зверове. Един ден дядо Валентин го спаси от ръждата.
Дядо каза:
"Абе, я да запалиме кофторо!"
Башак се зарадва много. От хиляда години не му беше показвана любов. Той реши да покаже признателността си и забумка много яко.
Дядо каза:
"Дидиии, как забумка кофторо!!"
