76. Професор Монтеро

123 5 0
                                    

Алармата ми звънна и аз станах от леглото, уморена, въпреки дългия ми сън. Карамелче лежеше на краката ми и се наложи да го преместя върху завивките, за да мога да стана. Наведох се, за да си взема една бутилка кръв и чух смях от долния етаж. Въздъхнах и си изпих закуската на един дъх.

Ммм. Нещо си много ядосана. - обади се другото ми аз, облягайки се на облегалката на стола до тоалетката и аз се опитах да не и обръщам внимание. Влязох в банята, за да измия бутилката, зъбите и лицето си, след което седнах пред тоалетката ми и се гримирах - Напълно те разбирам... Първо Зейн се появи, а сега се оказа, че Лилия ще остава да живее тук... Жалко.

– Нямаш ли по-интересни неща за вършене? - питах, къдрейки си косата и си изгорих врата.

– Хххх! Ауч! - извика тя и аз се подсмихнах.

– Упс... Сори. - извиних се на шега и си сложих една черна диадема в косата си.

Пффф моля те. Все едно ти пука. - каза тя и аз се отправих към гардероба ми, за да избера тоалета си.

– Именно. Не ми. - отговорих вадейки едно бяло широко худи изрисувано с черни пеперуди - Но на теб май ти пука прекалено. - казах докато си обувах черните дънки с дупки на колената.

Ти чуваш ли се? - опита да се защити двойничката ми.

– Ако не ти пукаше толкова, щеше да ме оставиш на мира. Не разбра ли вече? Не можеш да ме пречупиш. Няма да ме накараш да пия човешка кръв. Няма да спечелиш. - казах обувайки си белите маратонки и прелях две бутилки кръв в термоса си. Прибрах всичко в раницата ми и слязох на първия етаж. Влизайки в кухнята, Лили веднага ме забеляза и се втурна да ме прегръща.

– Добро утро, Алекс! - извика тя и аз се усмихнах фалшиво гледайки към Хейли за помощ. Тя се засмя и аз врътнах очи - Нямам търпение за първия ми учебен ден!

– Да.. Супер. - казах и извадих кучешката храна от шкафа под мивката. Заради всичко случващо се около мен, бях игнорирала Карамелче твърде много и Хейли се беше грижела за нея.

– Добре. Закусете и ще ви закарам. - каза сестра ми изтупвайки ръцете си от трохи и аз седнах до нея, след като напълних купата на кучето.

– Всъщност... Аз щях да вървя. - казах и Лили ме погледна учудено - Трябва да мина през едно място преди училище.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now