~Deep In The Love~

Chapter 20

Даниел: Когато я прегръщах, си мислех за теб. Казах ти, че ти, не ми излизаше от главата. Камо ли от сърцето ми. Кал, аз те... - тогава ни прекъсна медицинския екип, който ни видя пред хода на болницата, и ни помогнаха. Отнесоха Даниел в оперативната.
Една от сестрите, ниска на ръст с леко чуплива руса коса, каза на лекаря до себе си: ,, Момчето е простреляно в областта на раменната става. Изгубил е много кръв. Трябва да извадим куршума, незабавно. Оръжието, с което момчето е простреляно, както той каза, е с калибър 7,65 мм, руски автоматик, Stechkin".
Лекарят ѝ кимна в знак, че е разбрал всичко нужно и каза на останалите от екипа да го отведат на втория етаж. Попитаха ме дали съм негова близка роднина, аз им казах, че съм му приятелка, подписах разни документи, а след това една друга медицинска сестра, средна на ръст, мургава, с красиви зелени очи и права кестенява коса на плитки, които беше завързала на кок, ме отведе в чакалнята. Седнах на един от белите, лъснати до безупречност пластмасови столове, и зачаках за отговори от страна на лекаря. Надявам се, състоянието на Даниел да не се е влошило драстично, когато го карах на път за болницата, се държеше, да вярно, имаше доста изтекла кръв, но той притискаше силно раната си с една от моите блузи, която му дадох. Но когато медицинския екип го закара, той замалко не падна на пода. Добре, че една от сестрите му помогна, като му подаде едно рамо, иначе щеше да падне на главата си. Горкичкия ми той. Всичката тази мъст, която е таил в сърцето си. Самия страх, го е карал, винаги да е на пръсти, при тези ситуации, свързани с баща му, руския мафиот. Бил е сам, самичък. Без любящата му майка, която го е подкрепяла, толкова години. Без истински баща, който да го цени истински, него и съпругата до себе си, а не да наема някакъв си убиец, да очисти майка му. Поне Алек е бил до него. Двама близки приятели, оформили едно здраво приятелство с годините. Приятелство, благодарение на което, аз и той се срещнахме.
Едно нещо със сигурност знам, че прекараната нощ с него, беше незабравима за мен. О, боже! Та аз го заобичах, за толкова кратко време, което чувствах като цяла седмица в негово присъствие. Да съм с него е такова удоволствие, самите му целувки ми действаха като някакъв вид, силен наркотик.
Като се сетя, че за малко не го изгубих, там в апартамента си, под обсега на онзи Алексей, с Stechkin-а в ръка, който сега лежеше мъртъв на пода в спалнята ми. Даниел го простреля цели 3 пъти, и то все на едно и също място, право в десятката. Без да пропусне. Дали баща му е показал разни техники свързани с оръжията. Не знам.