Завинаги заедно

част 28

- Това е моята вила, къща дано да ти хареса. Никой не е идвал преди освен брат ми. Даже преди нямаше и охрана имаше само отвън колкото да пази от крадци.

- Колко си ми умен - казах през смях

Той ме погледна с вдигнати вежди.

- Еми още не съм те попитала, а ти вече си знаеш. - надигнах се на пръсти и го целунах. - Това означава ли, че щом е нямал никой освен охраната сега трябва да чистим?

- Ааааа не. Има чистачка. - измрънка той

- Значи имаш още да поработиш. - След което го пуснах и тръгнах на пред. Обърнах се и попитах: - На право ли?

Той се засмя, кимна и тръгна след мен. Къщата беше голяма, с високи тавани, с хубави мебели.

- Леле

- Мога ли да попитам? Защо раигираш винаги така?

- Ами защото имам очи и виждам

- Моля те, спри или се сдържа и

- Това беше грубо

- Нещо за хапване? - каза той докато влизаше в кухнята и ме игнорира думите ми

- Да. Какво имаш?

- Какво ти се яде?

- Нека първо да видя. Впрочем можеш ли да готвиш?

- Ако се налага може.....

- Добре няма нужда

- Хей, това е грубо

Аз му се уплезих. Той тръгна към мен. Аз се засмях и избягах от кухнята. Той ме хвана до дивана и ме хвърли на него, почнахме да се смеем.

- Къде са другите? - попитах аз бършейки сълзите си

- На сигурно място. Искаш ли да стопля пица? - попита и се исправи

- Да - казах като малко дете и запляскаха

- Добре, добре хайде ела да си избереш.

- Искам таза. Ще съм нахална ли ако поискам и спагети? Много ми се доядоха. Онези с червеният сос и каймата. Яма че вкусно.

- Искаш спагети "Болонезе"? Ще изядеш ли всичко?

- Не знам.

- Добре отивай на дивана

- Не може ли да остана?

- Не.

Направих се, че ще се разплача, а той само се размя и ми посочи дивана. Присвих очи към него. Той се наведе през плота и си поиска целувка, успихнах се завъртях се одарих лицето му с косата си и тръгнах към хола. Наредихму най-късно до тридесет минути да е готов. Стоях и прецъквах каналите нямаше нищо. Погледах колко е часът минали са само две минути, въздъхнах толкова силно,че се стреснах да не ме е чул. Прозвуча като гризли. При което се засмях и засрамих. На пръсти отидох при него и го прегърнах през гърбът.

- Изненада

- Здравей мило. Какъв беше този звук?

- Ааааа. "Дискавари"?

- Много реално беше.

- Аааа. Това ли. - вдигнах ръка с жест, че е нищо. - Впрочем имаш ли камери?

- Не.

- Мръднах дивана. Извинявай. Знаеш как скърцат и като добавиш телевизора.

Леле след това което казах аз май съм за "Дискавари". При което почнах да се смея.

- Добре ли си? - попита ме Сергей остави дървената лъжица и ми пипна челото. - Нямаш температура.

- Хей. Нямам температура гладна съм.

- Добре, добре. Ще ти покажа нещо. Обърни се. Това се вдига, слагаш храната тук или по добре ето там, че да отиде в нашета стая. След като го сложиш, затваряш, набираш този код натискаш това копче. И ще отиде в моята стая. Хайде.

- Искам да кажа, че мирише невероятно.

Тръгнахме към горния етаж. Застанахме пред стая с две врати. Сергей я отвори, тръгнах да влизам, но той ме спря вдигна ме на ръце и пусна чак на леглото.

- Ето виждаш ли? - при което размятах пръст пред лицето си.

Той само се усмихна. Затвори вратите, предърпа маса до леглото ( има маса. МАСА) и почна да вади храната станах да му помогна. Той взе спагетите, а аз пиците. Той седна и ме погледна, аз останах права.

- Няма ли да сядаш?

- Какво има?

- Какво да има?

- Защо се държиш така?

- Как се държа?

- Оффф. Зарежи. - казах и тръгнах към вратата

Сергей ме хвана за ръката и ме спря.

- Какво има пък сега? Къде отиваше?

- Лол. Какво има пък сега ли? Досадна ли съм вече. Исках просто да се усмихнеш или да ме скастриш и да ме целунаш, прегърнеш. Да кажеш какво не ти хареса или ти пречи от това което казах. Какво има Сергей?

- Нищо няма.

- Защо тогава мълчиш като бастут? Правиш нещата се едно това ти е работата. Смене ,защо си в момента? Това да не е някакъв бас или ти умръзнах?

- Първо не ги правя отекчително или като по принуда. Второ с теб съм защото искъм да съм. Дори на някой хора да им е страно харесвам всичко в теб. Не е бас и не си ми умръзнала. ПРОСТО МИСЛЯ. КАКВО ЩЕ ПРАВИМ, ДА НЕ ОБЪРКАМ НЕЩО.

- Сергей? - казах тихо и се опитах да го докосна

- ДА НЕ НАПРАВЯ НЕЩО ПОГЛЕШНО И ТОВА ДА СВЪРШИ. ОТГОРЕ НА ТОВА МИ ЗВЪННАХА И ТРЪГНАХМЕ. ПРОСТО не знам какво да правя.

- Сега по добре ли си? Погледни ме. - Той ме погледна аз го целунах страстно. Той беше седнал на леглото яз го обкрачих.

- Ема?

- Не. Тихо. Просто ме целуни. Твоя съм.