Lost in Japan

21🗼

Тен седеше с ококорени очи, пред момчето, което се усмихна щастливо и отиде и го прегърна. 

- Т-тейонг?! - каза едвам - едвам той и обви леко ръцете си около кръста на брюнета. 

В това време Юта вече се бе облякъл и излезе да провери какво става.

- Я, Тен се е прибрал! - каза той и се усмихна лукаво, а в момента, в който Тейонг го погледна, червенокосият си смени изражението в мило и сладко. 

Изведнъж по-малкото момче се сети за всичко, което е правил с адвокатът и лицето му стана червено. 

Идеше му да се разплаче. Та той бе предал Тен, при това с някакъв непознат... 

- Е, не стой на вратата де! - каза Юта и отиде да вземе багажа на приятеля си, след което го остави в хола. 

Тейонг хвана гаджето си за рака и последва японеца в стаята. 

- Може ли да ми кажете... - започна той  - Вие от къде се познавате?! 

Червенокосият само се спогледа с по-ниското момче и въздъхна.

- Приятели сме. 

- Защо не ми каза, Юта?! Когато видя снимката, можеше да ми споменеш нещо.

- Аз не я видях толкова добре. - оправда се японеца. Нямаше да позволи за нищо на света той да отнесе всичко. 

- Ще обяснявам после. - каза Юта - Сега трябва да тръгвам. 

- Чао, Юта! - каза Тейонг и отиде да го изпрати, а след това се върна при гаджето си. 

Тен от своя страна се беше свил в единия ъгъл на дивана и си се беше умислил. 

Как така Тейонг е тук?! Защо по дяволите?! Първо трябваше да говори с Юта и след това с него. Така го беше планирал...

- Защо? - попита той и се обърна към Тейонг, а когато видя учуденото му изражението се опита да стопи студенината си и да се усмихне мило - Искам да кажа... Не знаех, че ще си тук. 

- Да, аз... Дойдох да те видя. 

- Как разбра, че Юта ме познава? 

- Не знаех. - каза Те и се усмихна. 

След това брюнетът разказа всичко на любимия си, като обаче нарочно пропусна малката подробност, че с адвокатът са се целували към... Пф, само... Всеки ден. 

Не искаше Тен да знае и все пак... Беше му гадно, че го лъже. 

Опитваше се да заблуди сам себе си, че това, което направи е било грешка. Една толкова сладка, опияняваща грешка, която колкото и да не искаше да си приза, би повторил.