Завинаги заедно

Част 29

          Катърина

Докато се ръзхожнахме с Димитрий в морската градина телефона му звънна. Не знам какво му казаха, почна да ме дърпа и изведнъж срещу нас видяхме два мотора. Димитрий ме вдигна на ръце и тръгна да бяга през гората. Видяхме Нина и Антоан пред нас. Димитрий извика на Антоан и той вдигна Нина и почна да бяга обаче в другата посока с Нина се спогледахме и не знаехме как да реагираме. Димитрий мина под подлеза, а зад нас беше един от мотористите. Човекът тръгна да вади пистолет. Извиках - "Пистолет". Димитрий така ме намести за части от секундата, че докато се усетя го бях обгърнала с крака. Той се забърза сякаш по-бързо и прошепна едва, едва останал без дъх -"Само да стигнем до стълбите". Аз го прегърнах още по силно и докато се усетя той вече се беше качил и бягаше между блоковете. Подхвърли ме леко, извади от джоба си нещо и продъли на пред. После спря до една кола, отвори вратата, седна вътре с мен както бях застанала затвори вратата и смъкна седалката. Притисна ме надоло и ми направи занак да мълча. След няколко минути се чуха мотори. Цялата истръпнах, Димитрий се скова и ме притисна толкова силно, че останах без дъх. Моторите ни подминаха изчакахме още малко и въдъхнахме. Аз се разплаках. Почнах да опипвам Димитрий да не е ранен. А той ме цалуваше, успокояваше и повтаряше, че е добре. После звънна на Сергей, почна да му говори бързо на руски. След като затвори ме попита:

             - Как си, мила?

             - Мисля, че съм добре. А ти?

             - Още колко пъти ще ме попиташ? - каза през смях - Добре съм. - и ме цялуна

Прегърнах го силно. Той се засмя. Явно не му пречех, че съм в него. Оправи седалката, намести се, оправи и огледалата. Излезе от парко мястото на задна.

            - Преча ли ти?

             - Не ми пречиш. Аз преча ли те? - каза усмихнат

             - Не - казах и подпрях глава на рамото му и прошепнах: - Никога

Той хвана волана само с лявата ръка и погали дупето ми и бедруто ми дясната си ръка.

             - Бебче? Ако ми говориш така ще катострофираме. - каза и се засмях ме

Карахме така в тишина. Колата беше автоматик и я раглеждах. Хубави я път свърши и се почна българския път, така да се къже. Дупка до дупка, но пък кърпен през около един метър. Превозното средство друсаше, а ръката на Димитрий се стягаше леко около мен. Стана ми смешно и се изкисках.

              - Бебе? - попита той и стисна бедрото ми

              - Нищо.

             - Бебе - настоя той

            - С тези дупки и това друсане и........ - млъкнах стана ми малко неловко

             - Създадох чудовище - той почна да се смее.

Наведе глава без да откъсва очи от пътя и целуна рамото ми като ме и леко захапа. Аз пак се изкисках.

            - Е бебоо къде ме водиш? - попитах, захапах и засмуках мекото на ухото му

            - За сега ще завия на дясно и ще свършим една работа и после ще продължим. - каза с леко ръмжане

След като зави и се скрихме между дърветата. Той обърна лицето ми към него и започна да ме целува.

             - Димитрий? - истенах пред устните му

             - Бебо а? - каза и стисна дупето ми толкова силно, че писнах след това ме цалуна дълбоко.

              - Обичам те - казахме едновременно преди да започнем да се събричаме.