Завинаги заедно

част 30

  Нина

Не знам какво стана. Както се разхождах ме с Антоан, Димитрий искочи и извиката на Антоан. Дори не разбрах какво стана също така и Катърина. Антоан хукн да бяга с мен.

    -Какво става? - попитах аз докато гледах зад гърбът на Антоан

    - Няма си идея. Сега искам да те измъкнем. Драж се здраво. - каза Антоан и ме стисна посилно и хукна към плажа - Нина?

    - Да?

    - Искам да бръкнеш в предният ми ляв джоб. - и
отпусна съвсем леко хватката за да си местя ръката. - Мило не, че имам против, но това не е джоба ми.

   - Я млъквай. Ето. Сега?

   - Натисти червеното

   - А сега?

   - Аз бягам, а ти си почиваш.

  - АНТОАН

   - НИНА. ДРЪЖ СЕ.

  - АНТОАН ТОВА НЕ Е ШЕГА.

  - ДОБРЕ, ДОБРЕ ДРЪЖ СЕ.

Антоан бягаше кано ненормален ту на ляво ту на дясно. Не мога да повярвам, че мотора не може да ни настигне.
   
     - Как така мутора не ни настига?

     - Аз съм професионалист скъпа

     - Перко

     - Любима

Чух дрифт зад гърбът ми.

    - Какво става? - попитах претеснено

    - Спокойно. Това е за нас. - каза той

Прегърна ме по силно. Сложи гравата ми колкото межеше повече до ратът си. След което сякаш бяхе литнали. Като повдигнах лава бяхме в кола. Отръпнах се от него и седнах на седалката до него.

     - Ти да не се засили и да скочи докат колата беше в двиение? Както по филмите?

      - Да

      - Ти..... ти нормален ли си? - обърнах се и почнах да го удрям а той почна да се пази и да се опитва да хване ръцете ми - Ти с всичкия ли си? Не ме пипай - оотдрапнах ръцете си. Дишах дълбоко. - Ще те пребия. - пак почнах да го удрам

      - Стига.......

       - Не ме пипаи....

       - СПРИ СЕ

       - НЯМА

      - ЗА КАКВО ВИКАШ? НАЛИ СМЕ ДОБРЕ

       - ТИ ДА МЕ ПОБЪРКАШ ЛИ ИСКАШ? -каза тя ощще по бясна

       - МОГА И ДА ТЕ ВЪРНА

Стоях и го гледах с отворена оста. Отдръпнах се от него и погледнах през прозореца.

       - Нина?

      - Не ме пипай

      - Нина? -каза и протегна ръка

     - КАЗАХ ДА НЕ МЕ ПИПАШ

     - Нина?

    - Не искам да говоря с теб. Откарай ме във вкъще.

    - Не. Идваш с мен. Опасно е.

Потънахе в мълчание. Усещах поглада на Антоан върху себе си през целя път. Не откъснах лице от странишното стъкло, а сълзите ми се спускаха по лицето ми. Антоан говореше по телефона с няколко души.

       - Нина? Сергей и Ема са в безопасност както и Катърина и Димитрий. Помислих, че ще искаш да знаеш.

       - Добре. Благодаря, че ми каза.

      - Какво стана туко що?

      - Не знам

Наведох галава. Той ме прегърна и ме дръпна в скута си.

       - Много се уплашех - казаах във вратът ме

      - Спокойно. До теб съм. Винаге ще си в безопасност.

       - Обичам те

      - Обичам те