The Human God

1-глава-началото

Майк не чувстваше нито краката си , нито ръцете си дори не чувстваше болката в гърба си. Чувстваше само вятърът който минаваше през тялото му , докато падаше надолу. Очите му бяха затворени и той търпеливо чакаше сблъсъка си със земята. Той леко отвори очи и единственото което видя беше онази грозна усмивка с големи остри зъби. Майк отново затвори очите си , но точно тогава чу далечни викове. Някой викаше името му , не бяха няколко човека. Едвам ги чуваше , но знаеше много добре на кого бяха. Майко, приятели .. съжалявам. Отново съм прекалено слаб , за да се бия съжалявам , че не съм като него .. съжалявам , че не мога да бъда като баща си. Съжалявам татко.... Това бяха разбърканите му мисли в последните му моменти от живота. Сега умът му беше останал празен не можеше да мисли за нищо. Точно в този момент обаче се появи образът на баща му в денят в който той почина пред очите на малкото рижаво момче. Спомни си и нещата , които му каза преди да издъхне. Оцелей.. оцелей и ги спаси. ОЦЕЛЕЙ....

Беше една прекрасна сутрин , когато се случи. Майк играеше със своя дървен меч , подарък от баща му. Ах,баща му , Майк му се възхищаваше толкова много. Баща му- Марко беше един от най-добрите ловци на демони на този опасен и коварен свят. По тази причина Майк и семейството му живееха в голяма къща в един крайбрежен и безопасен от демони град малко по-далеч от кралството. Марко имаше много врагове , затова искаше безопасно място за семейството му.
Докато малкото рижаво момченце удряше с меча си във въздуха , две фигури се приближиха до него. Той ги чу и обърна глава си и беше посрещнат с меко потупване по главата от баща си , а майко му стоеше до него и се кикотеше. Майк се изчерви и погледна на страни , а баща му пренесени бретона му от очите , защото разтеше бързо и закриваше очите му.
" Бретонът ти отново расте, Майк ще трябва да отидем да го подстрижем.И без това двамата имаме работа в града. Хайде , оправи се и идвай."-каза баща му. Червените очи на Майк се отвориха широка и силна усмивка се появи на лицето му. Той знаеше много добре каква беше тази работа и нямаше търпение.
Майк и баща му вървяха из града,усмивката на Майк така и не напусна лицето му. Двамата се спряха пред къщата на ковача в града. Баща му почука на вратата и след няколко секунди излезе един гологлав, пълничък човек с черни петна по дрехите.
"Добър ден , господин Марко! Поръчката ви е готова точно както я искахте." - каза ковача , като влезе отново в магазина си и направи знак с ръка и те да влязат.
Щом го направиха Майк веднага започна да оглежда мечовете закачени по стените,докато ковача и баща му говореха.
"...изкован е от ангелско желязо естествено"- каза ковача.
"Перфектно! Взимаме го." - каза баща му , взе меча , плати на ковача и каза-" Хайде Майк , да тръгваме." Момчето помаха за довиждане на ковача и тръгна след баща си.
"Може ли да го видя?Моля!" - попита Майк,дърпайки ръкава на баща си. Марко извади меча приклекна до детето си и каза:
"Трябва да ми обещаеш , че много ще внимаваш с този меч и че ще ловиш и обиваш демони ,когато пораснеш , защото си още малък. Можеш ли да спазиш тези изисквания?"Очите им се срещнаха и дълго се гледаха докато Майк не проговори:
"О-обещавам да спазвам правила ти докато не стана силен , колкото теб , ще те надмина и ще пиша свои правила!" Майк беше прекалено нетърпелив както винаги. Баща му се усмихна и бръкна в джоба си , като извади един червен камък и го вмести в една малка дупка на меча , оформена точно по размерите на камъчето. То пасна перфектно и Марко се изправи , взе меча и до подаде на Майк.
"Тогава,синко вземи този меч и стани силен. Камъкът който сложих не е обикновен. Това е много рядка руна, огнена руна. Когато я разпукаш дори и много леко тя ще се влазпамени и понеже ялкелското желязо задържа огъня по себе си , ще ги е по-лесно да обиеш демон."
Майк взе меча в малките си , меки ръце успихна се и прегърна баща си - " Благодаря благодаря благодаря!" Марко постави ръцете си около сина си. И двамата бяха много щастливи,докато хората от града започнаха да крештят и тичат наоколо. Майк се огледа наоколо и осъзна , че случваше нещо ужасно - демони нападаха града им , а единствения който може да го обива беше баща му понеже в градовете няма ловци а само рицари , а техният град разчиташе на Марко да ги защитава , но се очаквали нападения , защото живееха в зелена зона.
Марко взе меча и застана пред сина си като му каза да стои до него докато притичат към къщата им, но точно тогава нещо огромно застана зад тях. Демон на четири крака с човек върху него ....не , не беше човек а полу демон. Марко го разбра в мига когато очите му станаха черни , зъбите му остри а ръката му черна до поливината , а пръстите му вече бяха остри нокти, приличащи на камъни. Ловецът много добре знаеше кой стоеше пред него , разпозна го по липсващата ръка , която сам беше разрязъл.
" Окуба....защо си тук?"- попита Марко , като насочи меча срещи него , а Майк стоеше зад баща си и гледаше как демони обиват познатите му от селото и не можеше да направи нищо. Малки сълзички се спуснаха по бузките му , но той знаеше не беше сигурен , че баща му ще се справи ...трябваше да се справи.
"Майк...стой зад мен ще ги убия и ще се върна при теб." - каза баща му като се втурна към демона и отряза краката ми. Демонът се строполи на земята , Марко беше готов да го прониже в сърцето и да го убие , когато забеляза как Окуба насочва ръката си към Майк и пръстите му , които изглеждаха повече като нокти се изтреляха към Майк , който беше замръзнал от страх на място. Баща му веднага се затича към към едно и успя да го дръпне но не напълно , защото едън от летящите остри нокти мина през окото му и го ослепи. Марко веднага скъса ръкава си и го притисна към раната , но точно тогава усети пробождане в гърба , обърна се и видя как по-демонът се усмихваше над победата си.
"Къде е ръката ми Марко?" - попита Окуба , като се приближаваше към него. Марко подаде меча на сина си и му каза да бяга възможна най бързо.
" Моля те Майк , оцелей и предпази майка си , приятелите ти и всичко което ти е скъпо , тичай и оцелей моля те..."
Това бяха и последните му думи. Падна на земята и издъхна , но това не спираше полу-демонът да се приближава. Майк искаше да крещи , да избяга ,но искаше и да отмасни. Какво да направи да избяга или да се бие? Ръцете му трепереха и не можеше да стане. Беше уплашен , ужасен баща му...познатите му всички умираха. Накрая се изправи и със малкото сила , която му беше останала тъчаше настрани , плачейки отново. Защо тичам?
Спри! Върни се ! Бий се ! Отмъсти! Не , тичай !
Спасявай се! През главата му минаваха безброй мисли.Но единствено , което успя да направи е да се спъне и да падне на земята.
"Дете....."-чуваше гласа на полу-демона зад него-"виж не искам да те наранявам искам само ръката си нищо повече".Той говореше спокойно , а ръката му беше готова да хвърли отново онези остри нокти от пръстите му в главата на Майк всеки момент.Момчето обърна главата си острите нокти се опряха на челото му.Човекът срещу него изглеждаше сериозен, но Майк забелязала че даже не възрастен. Лицето му беше по-заформено от неговото но със сигурност беше на дете около 15или 16 годишно. Това даде лека надеждна на малкото момче и ръката му се присегна към мечът му. Може би ако беше достатъчно бърз щеше да го хване и да прониже сърцето на противника си, но не успя. Полу-демонът премести ръката си от челото на Майк и заби ноктите си в ръката му. Майк изкрещя от болка. Сълзи падаха от едното му око , а от другото капки кръв , заради раната му от преди малко.
"Сега кажи къде е ръката ми и ще те пощадя"-Окуба заби ноктите си още по-дълбоко в ръката на момчето. Защо? Защо аз? Защо сега? Какво стана?. Мислите на Майк бяха забъркани. Той си мислеше , че това е краят , че ще загине тук , че не успя да спаси нито баща си , нито себе си , нито някой от познатите си. А къде ли е майка му? Сигурно в момента бива язядена от някой гладен демон. Още няколко възли и капки кръв паднаха по бузите му , когато той отпусна тялото си ,сякаш правеше сигнал , че се предава. Окуба отвори устата си да говори отново , но точно в този момент осети усети силна болка отстрани на лицето си , ръката му се махна от ръката на детето и се претърколи назад няколко пъти. Когато се изправи видя висока фигура , но пред очите му беше черна , виждаше единствено усмихва на лицето на фигурата. Човекът повдигна Майк и го прегърна , взе меча от земята и затича толкова бързо нанякъде , че полу-демонът едвам осъзна какво става.

Здравейте! Това е първата книга , коята пиша тук. Надявам се да ви хареса . Историята я мисля от доста време и е доста интересна. Това беше първа глава. Продължението ще е във втора глава. :3