От името на Тереза
Събудих се и видях,че часът е към девет.Станах,направих си 1 процедури си облякох бяла блуза с черно сърце и къси дънкови панталони. Слезнах и закусвах парче кекс и чаша прясно мляко.После се качих горе,взех си чантата,сложих необходими неща и излезнаха да се поразходя. Изведнъж както се разхождах, някой ме нападна и ме преби. Беше ужасно боли ме цялото тяло.Когато свърши ме заплаши да си оттегля жалбата която съм подала,защото ще ми се случат още по-големи неприятности и да кажа на родителите си,че ако нему дадат парите,ще разкрие тайната им. След това аз се разплаках,извадих си телефона и се обадих на Лаура.
Разговор:
Аз:Ало здравей може ли да се видим.
Лаура:Ами добре,до 10 15 минути съм у вас.
Аз: Не,не у нас ще ти изпратя адреса със смс и там ще се видим.
Лаура:Ами добре, чакам да ми го изпратиш.
Аз: Добре,чао
Лаура:Чао.
Край на разговора
Приключихме разговора и ѝ пратих адреса. След около 20 минути тя дойде.
Лаура: Здравей,какво е станало, изглеждаш ужасно,кой те е пребил така.
Аз:Ами незнам сигурно е онзи човек който ме отвлече, беше с маска и не видях лицето му. Той ме заплаши че ако не оттегля жалбата ще ми направи нещо още по-лошо от това,а също ми каза да кажа на родителите си че ако не му дадат парите ще разкрие тайната им.
Лаура:Чакай,каква тайна
Аз:Ами незнам, нямам представа.
Лаура:Звънни и ги питай за какво става въпрос.
Аз:Да права си ще им се обадя.
Разговор:
Аз:Ако,мамо здравей, къде си искам да поговорим
Мама:Ало, здравей Тереза, какво има на работа съм и след малко влизам в операция
Аз: Добре,но после искам да ми се обадиш,спешно е.
Мама:Добре,ще се чуем по-късно,чао
Аз:Чао
Край на разговора
Лаура: Майка ти какво ти каза
Аз:Ами нищо,каза че влиза в операция и после ще ми се обади.
Лаура: Добре, хайде сега да ходим до болница и да ти вадим медицинско.
Аз: Добре
Двете с Лаура отидохме в болница и ме прегледаха. За радост не е нищо сериозно и сега ще отидем до адвоката. Отидохме и му разказахме всичко. Той ни даде съвети за делото,защото то беше по-късно днес. Също така той каза че може да го съдим за лека телесна повреда и може да заведем и граждански иск за да плати пари в размер определен от съда за побоя. Прибрах ме се в къщи и разказахме на родителите ми за побоя и за всичко днес. След това Лаура се прибра,а аз отидох да се подготвям за делото. После ще питам майка ми и баща ми за тази тайна, защото сега съм притеснена за делото. Приготвих се и заедно с мама и татко отидохме в съда. След 1 час се разбра че ще го осъдят на 5 години затвор за изнасилването и 1000 лева за побоя. Всичко свърши добре,прибрах ме се в къщи,където ги попитах каква е тази тайна. Седнахме на дивана и те ми съобщиха,че съм осиновена. Тогава целия ми свят рухна. На почти 20 разбрах че съм осиновена и не знам коя съм. Тогава отидох събрах си нещата и се обадих на Лаура,за да я питам дали може да остана при тях тази вечер.Тя се съгласи и аз отидох у тях.По пътя си задавах въпроса кои са истинските ми родители и защо са ме изоставили. Когато отидох ѝ разказах всичко,както и аз така и тя не можа да повярва на ушите си.Тя ме успокои ми показа къде ще спя. Оправих си нещата,прегледах си социалните мрежи и си легнах да спя.
YOU ARE READING
Моят живот
Non-FictionЛаура и Тереза са привидно нормални 19 годишни момичета, които искат да следват медицина,но дали ще останат нормални или животът им ще се преобърне с краката надолу и всичко ще се обърка и промени