Lost in Japan

26🗼

Когато Юта се прибра, първото, което видя, беше Тен, притиснал Тейонг към дивана, целувайки го грубо. 

Юта ги погледа няколко секунди, след което се обърна и излезе и разбира се не забрави да тресне вратата зад себе си.

Тъкмо беше слязъл по стълбите до втория етаж, когато чу викане зад себе си. Игнорира викането и продължи, докато някой не хвана ръката му. Той се обърна и погледна ядосано:

- Какво искаш, Тен?! 

- Аз ли? Ти излезе така ядосано от вкъщи, сякаш съм ти откраднал бонбоните!

- Не, Тен! Просто вече не те разбирам! - отвърна му той, губейки контрол над гнева си - До вчера беше в Сеул и се натискаше с Джони, а сега си тук и... Побъркваш ме, знаеш ли?!

Двамата продължиха да си викат, без изобщо да забелязват кафявокосото момче, което седеше и не вярваше на това, което чува. 

- Какво означава всичко това? - попита той привличайки вниманието им. - Защо ме излъгахте по този начин?!

Тен и Юта го гледаха виновно и не знаеха какво да кажат. И двамата не успяха да разберат, кога ги чу.

Постепенно сълзи започнаха да се стичат от очите му и той мина бързо покрай тях, след което излезе от сградата. 

Юта и Тен се погледнаха за секунда сериозно, след което изхвърчаха след него. 

Тейонг вървеше с бърза крачка напред, триейки ядно сълзите си, и не обръщаше внимание на виковете зад него. 

По едно време обаче се блъсна в някого. 

- Извинявам се. - каза тихо той, а заради тъгата си, дори не обърна внимание, че успя да каже една дума правилно на японски. 

Брюнетът се наведе и вдигна папките, подавайки ги на човека. 

- Тейонг? - момчето чу името си и вдигна поглед нагоре.

- Дже... - прошепна едвам - едвам той. 

 - Защо плачеш?

- Не плача. - отвърна му Те, след което чу, гласът на Юта от другата улица. - Ела...

Той хвана ръката на розовокосият адвокат и го дръпна към една тъмна уличка.

- Виж... - започна Джехьон - Колкото и да си секси, с Юта се сдобирхме и той...

- Млъкни, моля те! - изшептя тихо момичето.

Джехьон го послуша и млъкна.