KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 35 ~ Rhiannon

- Азриел! – викам аз, прекосявайки площада, за да достигна до него. Той разговаря с господаря на Еризен само на няколко метра от мен. – Азриел!

Щом дочува крясъка ми, се извръща в посоката, от която се приближавам. Помахвам с ръка, за да привлека вниманието му. След него ме поглежда и Елион, който ме приветства с вежливо скланяне на глава, сякаш съм поредната кралска особа на този празник.

Но той нищо не знае.

- Рианон – името ми звучи като поздрав от устата на Азриел. – Мисля, че не си се запознала официално с почетния ни гост, затова...

- Не е относно това – изтърсвам, мяркайки с периферното си зрение как Елион се подсмихва с недоумение. Господарят очевидно не е свикнал да бъде пренебрегван. Без да обръщам внимание на мълчаливата му засегнатост, продължавам направо с това, което ме тревожи. – Виждал ли си Кайра? Беше с теб, когато последно я видях, а сега имам лошо предчувствие. Усещаш ли я?

- Преди миг ме проряза ужасно главоболие. – Азриел оставя чашата си върху един поднос. - Трудно усещам каквото и да било.

- Азриел – затаявам дъх аз. – Главата ти.

Той докосва леко скалпа си, сетне поглежда към оцапаните си в тъмночервено пръсти. Малка струйка от кръвта потича по снежнобялата му коса. В бронзовите му очи се чете притеснение, когато отправя поглед към тъмните алеи в далечината.

- Отражение – чувам да промълвя Елион.

- Мина се време. – При думите на Азриел тримата завъртаме поглед към часовниковата кула. – Трябваше вече да е тук.

- Моля те, върви да я намериш – примолвам се аз с отчаяние в гласа си, но докато се каня да уловя ръката му, той вече е поел напред, проправяйки си път през гъстата тълпа.

Оставям госта ни от Еризен сам, за да последвам Азриел по алеите. Докато прекосяваме набързо навалицата, неволно улавям любопитния поглед на Кресида. Очите й старателно следят всяка стъпка, с която аз и Азриел се отдалечаваме. Подминавам я без да ѝ дам обяснение, от каквото съм сигурна, че се нуждае.

Спирам напрегнато, когато Азриел се сблъсква с някого по пътя и забелязвам как едва не се озъбва на непознатия за това, че го е забавил. Мъжът, изскочил внезапно на пътя ни, е снажен и висок почти колкото Азриел елф с черна коса, светли очи и тъмносиньо наметало с брошка във формата на птица. Струва ми се, че съм го виждала някъде преди. Безспорно на тазвечерния празник се сблъсках със стотици еднакво изглеждащи елфи, ала мога да се закълна, че този тук наистина го познавам отпреди.