DARK/Тъмен

Глава 42

Алек

Скръствам ръце пред гърдите си и се подпирам на капака на колата. Наблюдавам разбиващите се в брега вълни. Чувствам се точно така.

Нося тъмнината в себе си от години. Никога не съм си и помислял,че може да има шанс за мен. Не съм си представял,че ще се случи нещо подобно. Да допусна някого до себе си и да го обикна. Каква ирония нали? Тогава се появи Валъри и преобърна живота ми. Направи го по-поносим.

Тя е моят лъч светлина в този мрачен свят. Моят ангел... Още в самото начало,когато я видях го усетих. Когато отворих очи и видях красивите сини очи и русите и коси... Още тогава ме остави без дъх..

Без Валъри се чувствам изгубен. Сякаш част от мен липсва и тогава тъмнината отново ме обзема. Без нея всичко е както преди. По някакъв начин тя ме кара да искам да бъда по-добър.
По-добър за нея... Защото аз не заслужавам Валъри и никога няма да я заслужавам.
Трябва ми малко време за да осмисля всичко. Обичам Валъри! Но..тя ме предаде..

Изваждам телефона си и набирам Владимир.
- Къде се намира Валъри?
- Сега ще ви изпратя адреса.
- Добре благодаря,Владимир.

Влизам в колата и потеглям. Искам да разбера,защо го е направила. Трябва да знам. Трябва да знам дали това е било просто една игра,за да се добере до информация или всичко е било истинско. Натискам педала на газта и стискам волана силно. Отварям навигацията в телефона си и погреждам къде се намира мястото. За 15 минути ще съм там.

***

Слизам от колата и взимам коженото си яке с мен. Навън е студено. Започва да духа студен вятър. Оглеждам се наоколо за колата и. Накрая я виждам в края на паркинга и се отправям натам. Стигам до колата и чакам Валъри да се появи.
Само след няколко минути е виждам и дъхът ми спира. Вятърът разпилява златисто русите и коси точно пред лицето и. Тя ги отмята назад и поглежда напред точно към мен. Мамка му! Толкова шибано секси!

Спира се пред мен и ме поглежда объркано.
- Какво правиш тук,Алек?
- Трябва да поговорим.
- Нали всичко свърши?
- Трябва да знам истината,Валъри.
- Закъснявам за работа.
Тя мина покрай мен и тъкмо отваряше вратата на колата,когато обвих ръката си около нейната,а с другата затворих вратата.
- Валъри.
Пристъпих напред и я притиснах към колата. Тя вдигна поглед към очите ми и се опита да ме отблъсне. Но аз хванах и другата и ръка и ги притиснах към гърдите си.
- Алек! Какво правиш?
Приближавам лицето си към нейното и я поглеждам в очите,а след това надолу към сочните и устни и отново вдигам
поглед към нея.
- Искам да чуя истината.
- Аз също,но ти не ми даде тази възможност. Сега ме пусни!
- Валъри.
- Алек.
Притискам тялото си към нейното и усещам как настръхва. Знам как и влияят докосванията ми.
- Имам нужда да разбера дали това е било само да се добереш до информацията или..
- Не мога да повярвам,че го казваш Алек!
- Отговори ми Валъри!
- А аз ти казах да ме пуснеш!
Приближавам се на милиметри от устните и без да откъсвам поглед от сините и очи.
- Няма да те пусна докато не ми кажеш.
- Пусни ме!
- Валъри! Просто ми кажи.
- Защо въобще дойде,Алек?
- Защото те обичам!!!