DARK/Тъмен

Глава 41

Валъри

Имали ли сте чувството,че ако бъдете твърде щасливи,всичко може да изчезне за миг? Че всичко се разпада? Щастието се изплъзва между ръцете ви.. Само за един миг всичко свършва.

Изминаха пет дни от онази нощ. Нямаше и следа от Алек. Телефонът му постоянно е изключен и не мога да се свържа. Ходих до апартамента му,до клуба,но го няма.. Изведнъж просто изчезна. Искам да му обясня защо постъпих така. Искам просто да ме изслуша и тогава да реши дали да ми прости или не..

В момента стоя на една пейка близо до Голдън Бридж и гледам водата. Имам среща с Люк. Той е единственият,който може да ме отведе при Алек.

Спомням си как дадох флашката на Маркъс...онази нощ.. Всичко беше перфекто..с Алек бяхме щастливи и тогава всичко пропадна...

Няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Избърсах ги набързо,когато чух шума на приближаваща кола. Люк паркира колата си до моята и слезе.
- Хей добре ли си?-прошепна и седна на пейката до мен.
- Не..
- Разкажи ми какво се случи.
Поех си дълбоко дъх и му разказах всичко. Как Маркъс се е свързал с мен и как ме принуди да му помогна. Как заплаши да убие сестричката ми,ако не го направя. Сълзите ми отново потекоха,но ги изтрих.
- Всичко е наред,Валъри.
Люк ме придърпа и ме прегърна през раменете.
- Благодаря ти,Люк!
Отделяме се един от друг и си поемам дълбоко дъх.
- В момента Алек е заслепен от омразата си към Маркъс и не мисли трезво.
- Какво се е случи между тях?
Люк ме поглежда в очите напрегнато. В зелените му очи мога да видя как се бори и се съпротивлява със себе си.
- Маркъс уби сестра му преди години. Мира. Тя умря в ръцете на Алек.
- Съжалявам. Аз...не знаех това..
- Имаха бизнес сделка. Маркъс се съюзи с враговете на Алек и го предаде. Беше негов много близък приятел. Започна кръстосана стрелба и той простреля Мира. Когато отидох при тях вече беше твърде късно. Мира лежеше в ръцете на Алек цялата обляна в кръв. Тази нощ беше ужасна...

- Люк може ли да те помоля нещо?
- Разбира се.
- Отведи ме при Алек. Трябва да говоря с него и да му обясня всичко.
- Валъри..
- Моля те,Люк!
- Не мисля,че е добра идея..
- Моля те!
Люк въздъхва и ме поглежда.
- Добрее.
- Благодаря! Благодаря!-станах и се извиких радостно.

Качих се в колата на Люк и потеглихме. Той караше в посоката извън града. Пътуването ни отне 30 минути. Люк спря колата пред някаква порутена сграда. Нещо като склад. Отпред имаше още три коли. Колата на Алек също беше тук. Когато я видях слезнах светкавично и побягнах към склада.
- Валъри!-извика Люк зад мен. -Валъри!Почакай!!!
Игнорирах Люк и продължих към склада. Той се затича след мен. Влезнах вътре. Огромното помещение на склада беше тъмно и разрушено. Единствената светлина беше в центъра.