You are my everything | Yoonkook

5

Г. Т. Н
Бе минала месец от както Джънгкук и Юнги се познаваха.
От седмица по-голямото момче умоляваше Кук да излязат, но той все му отказваше. Но днес се бе съгласил да излязат.
Кук бе много притеснен от срещата им с Юнги.

Сега по малкия седеше в кафенето в което се бяха разбрали да се видят. Докато Кук седеше на една от масите Юнги влезе през вратата и го видя. За пъти се към него.

Г. Т. К
Сега сигурно ще дойде, ще ме обиди и ще си замине. Защо всичките са такива задници.

Г. Т. Ю
Влязох в кафето и се огледах за Кук. Щях да се видя за първи път с момчето, което харесвам от известно време. Нямаше как да не го харесам, та той е толкова сладък.
След като видях Кук го огледах и видях, че е в количка. Инвалид ли е? Добре, ще е странно.

Г. Т. Н
Юнги отиде до масата.

(Юнги-Ю)
Ю:Ам здравей

К:Здравей

Юнги седна на стола. Никой нищо не казваше и сервитьорката дойде и разчупи тишината.

Сервитьорката:Здравейте! Какво ще желаете?

Кук щеше да изчака да види дали Юнги ще поръча нещо и да разбере дали ще стоят.

Ю:За мен...едно капучино

К:Ам за мен едно експресо

Сервитьорката:Добре след малко са тук

Сервитьорката си тръгна и пак настъпи тишина.

°°°°°°°

Сервитьорката бе донесла поръчките на момчетата вече.

Г. Т. К
Вече от десет минути седим в тишина. Да разбирам че му е неудобно. Може да е срамежлив,но ако беше щеше да каже.
Стояхме и го гледах от време на време. Хубав е на живо.

Бе минал половин час и той стана.

Ю:Аз ще тръгвам имам работа.

К:Добре

Ю:Ето пари - остави пари на масата

К:Добре

Юнги си тръгна без дори да каже и чао.

Г. Т. Н
Юнги излезе от кафенето и се скри близо до него. Кук плати сметката и излезе от кафенето. Мъчеше се този път да не заплаче, но не му се получи и заплака. Кук тръгна към тях, а Юнги след него, но на разстояние.
Когато Кук стигна до тях майка му беше от вън и го чакаше.

МК:Здравей миличък, къде беше?

К:Да се по разходя малко

Юнги след това си тръгна.

МК:Мили плакъл ли си?

К:Не

МК:Мили имаш следи. Плакъл си. Кажи защо

К:Просто писах си с едно момче и не мина добре като се видяхме

МК:Мили защо продължаваш да си пишеш с непознати и после да се виждате

К:Незнам

МК:Мили недей повече. Виждаш че всеки път плачеш.

К:Добре спирам

МК:Хайде до магазина мили

К:Добре

Двамата отидоха до най-близкия супермаркет и започнаха да обикалят.

К:Какво ще взимаме мамо

МК:Ще видиш

К:Добре

Докато си обикаляха магазина пред тях се появи Юнги.

Ю:Здравей Кук

К:Ам здравей

Ю:Как си?

К:Добре ти

Ю:И аз. Ще ви оставям. И Куки ще ри пиша по късно

К:Добре

Юнги си тръгна, а Кук остана леко шокиран.

МК:Миличък кой беше това?

К:Момчето с което излязох днес

МК:Е мили държа се добре

К:Е и с мен се държа добре, но стояхме само половин час в тишина и той просто каза че има работа и си тръгна

МК:Е нали не е бил като другите

К:Да

МК:Ще си станете приятели

К:Сигурно

МК:Хайде да тръгваме, взех каквото ми трябва

К:Ам добре

°°°°°°°°°

Вече в къщата на Кук, майка му стоеше в кухнята и правеше нещо, а самия той седеше до дивана на количката и гледаше в телефона си.

560 думи