Завинаги заедно

Част 32

Ема

До мене беше празно като се събудих. Увих чаршафа около тялото ми и излязох от стаята. Потърсих стълби и слязох на доло отидох в кухнята и видях Сергей на терасата да говори по телефона.

- Днес имам рожден ден. На осемнадесет съм и ще правя каквото си изкам. Особено след това снощи и това днес. Абе Ема да не ти пука - говорих си сама тихо

Доближих се до плъзгащите врати който бяха затворени. Поех дълбоко въздух и почуках на прозореца, за да превлека вниманието му. Той се обърна и ми се усмихна. Аз му от върнах с усмивка и пуснах чаршафа да се плъзне по тялото ми. Усмивката му се ступи и очите му се отвориха широко. Наведох се взех чаршафа и хукнах да бягам на някъде. Не след дълго чух стъпките на Сергей който тича след мен. Едва се задържах да не извикам.

  Катърина

С Димитрий закусваме той реши да се обади на Сергей и Антоан. Аз си взех телефона и започнах да разглеждам. Телефона ми почна да пищи след като пуснах интернета. След като спря да пищи почнах да гледам. Излезе ми, че днес рожден ден има....

- Какво? - прошепнах тихо

Прогледнах на карендара коя дата е днес и се пернах по главата. Показах на Димитрий, че ще говоря по телефона и излязох от стаята и веднага звънах на Нина.

   Нина

С Антоан лежахме на леглото и той говореше със Сергей и Димитрий. Телефона ми звъна и аз излязох от стаята и вдигнах на Катърина.

- Ал.... - прекъсна ме веднага Катърина

- Патко такава. Ема днеска има рожден ден.

- Как ще има рождения и ден е.... - спрях и погледнах тела и се ударих по вратът - Тя защо нищо не каза?

- Не знам. Антоан да не е забравил?

- Като нищо учудваш ли се

- Димитрий идва явно разговора е приключил. Хайде

- Хайде

Влазох в стаята. Игнорирах Антоан взех една възглавница и почнах да го налагам.

- Какво правиш? Нина?

Хвана ме през кръста и ме обърна на леглото.

- Това пък за какво е?

- Погледни си телефона и кажи коя дата е днес.

- Защо?