Забравила за всичко аз мълча.
Това са твойте очи.
Какво ли още им дължа,
та гледат ме с пламък ясни.
Към мен те бяха мили,
макар понякога и некрасиви.
Забравила за всичко пак мълча, макар че, иска ми се да крещя.
Очите ти са тъй прекрасни,
тъй мили, но и тъй ужасни.
Какво ли още ми говорят,
защо с мен безмълвно спорят.
Не всичко на света е сън
и по-красиво е навън.
Те всичко ще ми кажат,
очи - но огън в мене палят.
Но всичко някой ден ще свърши
и няма смисъл да се мръщя.
Очите ти горят сега,
но някой ден ще свърши любовта.
И иска ми се да крещя,
но пак мълча, мълча, мълча...
