Вървях по прохладните улици на Ню Йорк. Мислих си за това, как животът винаги е бил жесток ... Но си има и добрата страна.
Обаче, без представяне не става. Така че, аз съм Сара Харпър. На 19 години съм. Не ви трябва описание на това как изглеждам. Не го смятам за нужно. Имам само една приятелка - Лена. Живеем заедно и се разбираме. Родителите ми са ме оставили още като съм била на 3. Не ми пука за тях особено. Дори не знам кои са.
Много се отплеснах, затова ще разказвам съществената част.
Тъкмо бях стигнала до това как се прибирах ... В главата ми се въртеше песента "Happy" ... Но в един момент някой ме побутна по рамото. Обърнах се и видях, че това е едно момче от моя клас. Казваше се Намджун. С него седяхме на един чин в училище.
- Хей, извинявай, ако съм те стреснал. - започна той - Видях, че се прибираш сама и реших да те изпратя до вас. И без това сме на една улица.
- Ъм, добре. Благодаря ти. - отговорих аз с усмивка на лице.
Хвана ме срам ... И усетих нещо в стомаха си ... Не исках да знам какво ! Казах си, че ще пия хапче и ще ми мине.
Както вървяхме изведнъж ми стана студено. Затреперах. Явно момчето до мен бе забелязало това и затова ми даде якето си.
- Видях, че ти е студено. Сега по - добре ли ти е?
Аз кимнах усмихнато.
- Супер ми е. Благодаря ти.
Скоро вече бяхме пред моя дом. Аз извадих ключовете си и отидох до входната врата, за да я отключа. Тогава усетих една ръка върху моята. Погледнах към Намджун. Той ме гледаше с искра в очите и започна да говори.
- Сара, отдавна исках да ти споделя нещо ...
- ... Да ???
- ... Ъм... Аз ... Такова ... ... Ъм .... Просто ... Имаш ... Прекрасна коса !
- О, така ли ? Благодаря ти.
Изчервих се.
- ... А ! Ето ! Якето ти.
- Не, не. Задръж го. Изглеждаш сладко с него.
- Много ти благодаря !
Несъзнателно съм го прегърнала. След около минута се осъзнах и се отделих от това цялото нещо.
Казах "Чао" на Нам, отключих и се прибрах.
Веднага си метнах обувките някъде и прегърнах якето. Вдъхнах аромата на парфюм ... Това ме доведе до спомени.
Но за кратко. В тъмнината се виждаше гневната Лена.
- О, здрасти, моя сладка малка ...
- Не ми се обяснявай ! Къде беше !?
- Недей да лаеш. Може да се разберем и като големи хора. Нормално. Просто се разходих до магазина.
- По това време !? Ами ако някой ти беше направил нещо !?
- Не, няма такава опция ! Не може да ми нап ...
- Не си била сама значи ... - погледна ме тя с лукава усмивка.
- Ъм, да. Бях с едно момиче.
- Момиче? И то ти е дало якето ?🤨😉😁
- Ъм ... Да.
- И има мъжки глас ...
- Какво?!
- Стига си ме лъгала ! Беше с Намджун ! Това е неговото яке !😉😁😁😉
- Офф ... Добре, де, хвана ме !
- Идвай веднага да разказваш !
Лена ме задърпа към хола в очакване да ù разкажа всичко от - до ...
