Продължението в Лагера....

Анабет обезглавява бившата на Посейдон

*Изненадаааа!💙🦄🐦*
Там ги чакаше лъскав черен джип, който изглеждаше повече от великолепно. На капака му бяха нарисувани пет символа - две мълнии, една сова, тризъбец и кадуцей. Те бяха подредени в кръг, а в центъра му имаше бележка, написана на светлорозово листче. На нея бе написано с по-тъмен нюанс на розовото "Подарък за любимите ми влюбени геройчета!"
             - С много любов от Афродита
- Ъъъм? - погледна объркано Хари.
- Не - прекъсна го Анабет, - не всеки път имаме черни джипове като подарък с розови бележчици!
- Аха! - съгласи се Пърси. - Но този път ударихме джакпота!
- Наричай го както искаш - каза Талия. - На мен не ми се вярва Афродита да го е направила от добро сърце, със сигурност си има някакъв личен мотив. Никой бог или богиня няма да ни пратят луксозна кола ей така!
- Не ми пука достатъчно! Искам да покарам малко това бебче! - равълнувано каза Пърси.
- Кротко, водорасляк! - спря го Анабет. - Мисля, че не ти ще караш днес.
- Как така? Защо не? - попита объркано той.
- Погледни през стъклото! - каза му гаджето му. - На седалките има същите символи. Афродита вече преценила, кой къде да седне и, слава на боговете, вие с Талия не сте един до друг!
Отвориха вратите и седнаха на седалките си. На шофьорското място бе Хари, а Пърси видимо се дразнеше от това. На предната седалка бе Талия, която бе още по-намръщена и от Пърси. Той, Джейсън и Анабет посредата седнах отзад.
- Да потегляме! - каза въодушевено Хари. - Директно към Ню Джърси ли да карам?
- Колкото по-бързо приключим, толкова по-добре, така че да - съгласи се Талия.
Хари кимна и запали колата с ключовете, които бе открил вътре. Пърси бе видимо недоволен от развоя на събитията и това не остана незабелязано от Анабет.
- Виждам, че се дразниш, но поне си прикрий намръщената физиономия! - прошепна му тя.
Той нищо не каза и продължи да гледа през прозореца.
След около час започнаха да валят малки капчици дъжд. Те се стичаха по прозорците и Талия остана загледана в тях. Хари се справяше добре в ролята си на шофьор, пътуването вървеше гладко.
Мина време и дребните капки, се превърнаха в цял порой и накрая в буря. Джейсън отново се сети за думите на майка си "Никога не се страхувай от бурите, Джейсън! Те показват, че баща ти те обича!". Това винаги караше Джейсън да се усмихва по време силен дъжд.
Сестра му се обърна назад и видя усмивка му. Явно познала за какво си мисли брат ѝ, тя също се усмихна. Но щастието им не трая дълго. Щом отново погледна напред, тя видя нещо и кръвта ѝ се смрази.
- Хора! - каза тя и извади всички от транса им.
- Какво има? - попита Пърси, още незнаещ на кой свят се намира, от толкова зяпане през прозореца.
- Погледнете! - тя посочи тротоара до тях. Беше осеян с вкаменени хора на всеки метър. - Мисля, че всички знаем кой е виновен за това!
- М-медуза? - заекна Хари.
Всички кимнаха единодушно.
- Явно чудовищата са решили да излизат едно по едно - рече Талия.
- Но защо? - попита Пърси.
- Добър въпрос- кимна тя. - И ние ще трябва да разберем.
Слязоха от колата и затвориха вратите. Джейсън усети приятния аромат на дъжд и веднага стана по-спокоен. Капките продължаваха да падат бързо и скоро героите щяха са мокри от глава до пети.
- На къде да тръгнем? - попита той.
- Предлагам да се разделим! - каза Хари.
- Това не е много препоръчително!- отвърна Пърси.
- Имаш ли по-добре идея? - повдигна вежда момчето.
Пърси изпуфтя и кимна.
- Талия и Джейсън в едната посока, а аз, Пърси и Хари в другата! - предложи Анабет.
Всички е съгласиха и тръгнаха в две противоположни посоки.