KINGDOM OF DAWN (Book 2)

~ Chapter 37 ~

На сутринта отново съм на закуска заедно с Айрин, но този път, като по изключение, братята Лусиан и Магнус не присъстват на събитието. Насилих се да пренебрегна отблъскващата мисъл, че съм прекарала нощта в едно легло с Лусиан, като се постарах да заспя много преди той да се вмъкне под завивките. Но въпреки това кошмарите все пак се появиха. Макар и унесена в сън, чувах как цяла нощ отвъд завесите трещяха гръмотевици, сякаш се бяха превърнали в част от кошмарите ми, а светкавиците проблясваха в сънищата като напомняне, че искам да се събудя.

Отвъд балкона виждам, че сутринта е прохладна и мрачна, а от забуленото в сивкави облаци небе прикапва студен дъждец в пълно съответствие с настроението ми. Белегът на отражението все още е на корема ми, а душата ми също тихо рони сълзи.

- Имам един въпрос - казвам на седящата отстреща Айрин, която мигновено ме удостоява с вниманието си.

- Нека го чуя.

- Всъщност са няколко въпроса - поправям се.

- Не проявявай прекалена наглост.

- Наглостта си е в природата ми и не бих могла да я потисна, колкото и да опитвам, затова просто ще започна - обявявам аз. - Как се сдоби с този медальон?

Тя сведе поглед към синия скъпоценен камък на шията си, сетне отмести очи от него и отново зачопли с вилица яденето.

- Открих го из вещите на майка. Харесва ли ти? Възможно е да е запазила някой и за теб. Колко жалко, че няма да разберем.

- Знаеш за какво служи.

Самата аз вече съм запозната. От личен опит знам как може да подейства тази скъпоценност на някого. Айрин безмилостно го изпробва върху мен вчера. Единственото, което все още се чудя, е какво ли могат да правят останалите камъни, които съм виждала? За какво ли служат? Просто магически предмети ли са, или част от нещо много по-голямо?

- Не знам как, но това нещо ме принуди да кажа истината - споделям констатацията си. - Чувствах, че не мога да те излъжа. Използва го, за да ме нараниш. Откъде знаеш как действа?

- Научих се - отговаря просто тя. - Доста полезен предмет. Ако си приключила да разпитваш за него, премини към второто.

- Защо го правиш? Защо искаш да убиеш всичко, което ми е скъпо, Айрин? Някога се обичахме, помня това.