Lost in Japan

36🗼

На сутринта Тен беше странно весел, което, разбира се не остана незабелязано от Юта.

Червенокосият японец знаеше, че се случва нещо с приятеля му, но реши да не задава въпроси... Щеше да го остави сам да си каже...

"Приятел..." Повтори той и се подсмихна. Можеше ли наистина да го нарече "свой приятел"?

След всичко, което се случи, след всичко, което преживяха, можеше ли приятелството им да оцелее? Или то вече се беше сринало?

- Аз излизам. - каза чернокосият тайландец, който беше в коридора и обуваше обувките си.

- Купи мляко на на връщане. - каза Юта, който седеше с кръстосани крака на дивана и гледаше нещо на лаптопа си, най-вероятно гледаше някой онлайн магазин.

- Защо не си поръчаш от онлайн магазина. - подсмихна се чернокосият тайландец.

- Купи! - стисна зъби адвокатът.

- Ако се сетя. - отвърна вяло Тен и отвори вратата.

- Ами сети се! - каза твърдо червенокосият.

- Ще видим! - отвърна заядливо Тен и излезе, като не забрави да тресне вратата след себе си.

Чернокосият тайландец закрачи щастливо напред. Не поради причината, че ще може да го види, не! На практика това бяха само няколко дена. Радваше се, че ще може да обясни ситуацията на Тейонг.

А тя всъщност каква беше? Той спа с най-добрият приятел на гаджето си, скри тази "малка" подробност от него, избяга в друга държава и го лъга... Перфектно! Да му обясни всичко това щеше да е "лесно", като детска игра.

Преди да се усети, Тен вече бе пристигнал пред магазина.

След около пет минути, една кола спря пред тях. Тен много добре я позна и се напрегна. Това беше колата на Джехьон. Беше ясно, че той няма да може да дойде сам тук...

Почти веднага, кафявокосото момче излезе от колата и каза:

- Чао, Дже. До после.

След като колата си тръгна, Тейонг се обърна и запристъпва към Тен.

- Здравей. - поздрави той.

- Здравей. - отвърна чернокосият тайландец и осъзна, че няма какво повече да каза.

- Ъм... Да се разходим? Паркът май в близост.

Тен кимна и двамата тръгнаха. През цялото време Тейонг се надяваше по-голямото момче да каже нещо, само че това така и не стана. Накрая той въздъхна и започна първи: