Lost in Japan

37🗼

Преди да се прибере вкъщи, Тен мина покрай един супермаркет и взе бутилка прясно мляко. Имаше надежда, че то ще му помогне малко или много да се сдобри с Юта... Да, млякото... Ето колко отчаян беше чернокосият тайландец.

Когато се прибра, прибра обувките си на стилажа. Това разбира се не остана незабелязано от червенокосият адвокат, който повдигна въпросително вежда, но след това продължи да си води разговора по телефона.

- Да... Не, не... За други ден! Не! Не за утре! - говореше той, а Тен се приближи до него и го погледна въпросително - Добре, благодаря много! Приятен ден!

Тен се усмихна дружелюбно и разклати леко бутилката с прясно мляко:

- Виж какво взех!

- Супер! - кимна Юта и седна на мястото си.

Тен въздъхна и отиде в кухнята да остави млякото в хладилника, след което се върна при шаренокосия си приятел.

- Виж... - започна той - Не искам да се караме, Юта! Знам, че си ми сърдит за това което направих и...

- Ти си мислиш, че е само заради това?

Чернокосият тайландец го погледна въпросително и седна на фотьойла срещу него, а Юта разкара лаптопа от себе си.

- Ти скри от мен, накара ме да проваля резервацията на Те, остави ме, замина за Корея без и дума да обелиш... И всичко това в рамките на един ден, Тен, един ден!

Червенокосият адвокат въздъхна и се облегна назад, вдигайки поглед към тавана:

- Въпреки това, за мен ти винаги си бил моя най-добър приятел. Брат на когото мога да разчита. Не мога да повярвам, че го казвам, но... Искам да ти простя...
   
   
Джехьон и Тейонг се прибраха в дома на розовокосият кореец и седнаха на дивана.

- Е? - повдигна въпросително вежда по-големият - Сдобрихте ли се?

- Дже... Просто ми трябва малко време... Това, което направи Тен, наистина ме разстрои...

Джехьон кимна, след което се облегна назад и въздъхна:

- Поне се съгласи да говорите... Мен Юта ме отбягва няколко години... - засмя се Джехьон - Беше ме блокирал...

- Защо не го издебна някъде? - предложи Тейонг и се засмя.

- Бях в Америка, да му се не види!

- Оу, да... А защо се върна? Можеше да останеш там?

- Ако бях останал там... - започна задливо розовокосият адвокат - Сега ти щеше да си на улицата. А и... Исках да се върна и да си оправя... Живота?