Посланието на люляка

3 част

Две момичета, част от персонала на двореца се погрижиха, Вайлет да изглежда добре. Смениха парцалите с, които бе облечена, с бяла рокля.
- Явно обичат белия цвят.
Мислеше на глас.
- Така е, обичаме го.
Отговори Бела, от вратата.
- Оливия...?
Принцесата се усмихна тъжно.
- Ще ме придружиш ли?
- Къде?
- На вечеря, разбира се.
Слизаха по стълбите от които се чуваше шум на безброй гласове. Цялото фоайе бе пълно с хиляди хора.
- Добър вечер.
Погледите на всички бяха във Вайлет, което не остана незабелязано от нея.
- Днес е празник за небесното кралството ! Нека се забавляваме заедно.
Всички танцуваха и пяха, ядоха и пиха.
- Небесно кралство?
Отново реагира объркана.
- Сега е време да ти разкажа, последвай ме.
Бела тръгна уверена нагоре по стълбите. И седна на маса, специална за тях, където стоеше и Лео.
- Моля, седни.
Вайлет седна близо до тях.
- Слушам.
- Ами... Виж сега...има говеждо...
Тръгна да говори Лео.
- Итън!
- Лео.
Поправи я.
- Нека аз говоря, нали... ЛЕО.
Каза страховито принцесата.
- Най-добре.
Съгласи се и той.
Вайлет ги гледаше странно. Искаше просто да разбере, какво се случва и цялото това незнание я тормозеше.
- Вайлет...
Тръгна да говори Бела, но зацепи.
- В- Вайлет...
- Да????
- Ами...
- По дяволите, Оливия?!
- Бела.
И тя я поправи.
- Видя ли.
Каза Лео, който се опитваше да се скрие в себе си.
- Добър ден.
Висока и елегантна жена с корона на главата, седна до тях. Очевидно бе кралицата. Лео и всички присъстващи в залата се поклониха пред нея.
- За 14 години се научи на всяка една магия, но не и да говориш.
Продължи да говори, както всички жители на кралското продължиха забавата си.
- Майко...
Бела се успокои в присъствието на кралицата.
- Нека аз да разкажа.
- Ще съм Ви благодарна.
- Преди 14 години, живяха велики крал и кралица. По целия свят и всички кралства, живееше хармония и щастие. Лошите бяха наказвани. Имаше равновесие между животът и смъртта. Всички обичаха краля и кралицата. Те бяха символа на любовта.
Вайлет слушаше внимателно и следеше движенията на кралицата.
- Те царуваха на хиляди километри в небето. Както можеш да се досетиш, те са Богове.
Вайлет си мислеше колко странно звучи, но искаше да чуе историята до край.
- Но Краля имаше по-голям брат. Той бе пълна противоположност на самия него. Той бе смъртта, злото, лъжата , измамата , тъгата, омразата. Въпреки всичко, краля обичаше брат си, дори и всички останали да го мразеха. Но не можем да кажем същото и за него. Той мразеше брат си. Завиждаше му и го ненавиждаше. Виждаше, че всички го обичат,  но кой би заобичал смъртта? Със всеки ден омразата му нарастваше в него, докато добротата в света се усилваше.  И преди 14 години по-големия брат уби Краля и кралицата. И така хармонията по света се разпадна. Защото доброто бе " победено" или поне казват че е. Най- близките до Боговете се опитават да поддържат тази хармония, но е трудно...Но Краля знаеше, че това ще се случи. Знаеше, че един ден ще има война. Затова избра 6 човека, които ще убият злото. Това са Лео, Бела, още 3ма човека и разбира се...ти.
- Чакай, чакай. Та аз даже не знам къде се намирам. Не знам какво да правя. Всичко звучи толкова откачено.
- Това е друго измерение от това в което си била запозната.
- Вижте... историята е много интересна, наистина. Браво! Но е откачено. Дори и да има капчица истина във всичко, защо съм аз в цялата история? Дори не съм от това измерение, нали?
- Именно затова си избрана.
- Ако откажа? Ако искам да се прибера?
- За жалост няма начин.
- Как така?
- Не можеш да си тръгнеш докато не победим злото.
- Значи да разбирам, че това не е Итън или това не е Оливия?
- Най- накрая!
Зарадва се Лео.
-Участи е така.Това са те, но в това измерение.
- Целия свят ли е било като това кралство?
- Както казах. Не е било пълно с доброта, но е имало хармония.
Вайлет нямаше какво да направи освен да се остави на течението.
- Последен въпрос.
Заяви зеленоокото момиче.
- Разбира се.
Усмихна се кралицата, която беше олицетворение на елегантност.
- Вие сте Силф?
- Не.
Отговори Бела.
- Има и ангели. Те са по-силни от силфите. Но това дали си Силф или ангел е нещо, което не можеш да отредиш или избегнеш. Разбираме това след раждането си. Аз съм Силф, а майка ми е Ангел.
- Крилата са тези, които ни помагат да се различим.
Допълни кралицата, показвайки големите си, силни крила.
- За жалост... Нямам крила.
Усмихна се Бела, но в усмивката ѝ се криеше тъга и разочарование.
- Разликата е в крилата?
Учуди се Лео.
- В силата е ... Стига де, как така не знаеш?
- Ами виж сега, на мен ума не ми е силата.
- Нито на мен, но поне това трябва да знаеш.
- Както и да е. Днес празнувайте. Утре тръгвате.
Кралицата погали Вайлет по главата, целуна я по челото и ѝ прошепна нещо на ухото, което и тя не успя да разбере.
- Еее, деца, аз ще тръгвам. Вие се забавлявайте!